Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори
Деиндустриализацията на Европа трябва да бъде спряна! Индустриалните енергийни консуматори са гръбнака на децентрализацията в енергетиката! Настояваме за пълноценно използване на потенциала на индустрията в рамките на Националния план климат и енергетика до 2030 година!
Скъпата енергия удря металургията
2015-04-06
Стагнираща европейска икономика, нестабилни нови пазари, срив в строителството и високи цени на енергийните суровини - това са условията, в които през последните години работи българската металургична индустрия. Без промяна са перспективите и за тази година.

Макар и да отчита немалък ръст през 2014 г. (най-вече през последното тримесечие), производството на стомана и стоманени продукти у нас се задържа на ниски нива, започнали с кризата, отчитат от Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). През миналата година е реализирана продукция на стоманени изделия от 945 хил. тона, при над 1 млн. тона преди кризата.

"Ние изнасяме основно за ЕС, но все още невъзстановената европейска икономика не е достатъчен потребител на метали. Затова и стоманодобивът в целия ЕС е нисък", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Свитият стоманодобив у нас се обуславя и от стагнацията в строителството и липсата на нови инфраструктурни проекти през последните 2 г. А стоманените дълги продукти, произвеждани в трите основни предприятия - "Стомана индъстри", "Промет" и "Хелиос металург", се използват именно в строителството.

Особено неблагоприятно се отразява украинската криза на бургаското предприятие "Промет", което е собственост на украинската корпорация "Метинвест". Заводът работи изключително с украински заготовки. Но боевете на територията на Украйна са отрязали транспорта им до България от началото на годината.

Заради свитото търсене в Европа "Стомана Индъстри" се опитва да търси алтернативни пазари, като изнася в Тунис, Алжир, Мароко, но те се оказват доста нестабилни. По-далечни експортни дестинации пък са икономически неизгодни, защото нашите стоманени продукти, основно предназначени за строителството, са евтини.

В добавка към тези проблеми на черната металургия е и високата цена на тока и природния газ у нас. Индустрията в България потребява най-скъпата електроенергия в региона. Това е и причината "Стомана индъстри" да пренасочи част от производството си на дълги продукти към компанията-майка в Гърция, където в момента условията са по-изгодни.
След неуспеха пред нашата Комисия за защита на конкуренцията, БАМИ ще сезира Еврокомисията заради решението да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Така нашите конкуренти от съседните страни купуват 30% по-евтин ток от България и стават по-конкурентни, твърди Политими Паунова. Металургичният бранш настояваше КЕВР да намали с 22,7% цената на природния газ за индустрията от 1 април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Цената обаче беше намалена само с 13,17%. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ.

По-добро представяне на олово, цинк и мед

По-добре работеща се очертава цветната металургия. Спадът през кризисната 2010 г. е преодолян още на следващата година. Страната ни произвежда над 10% от медта и 4-5% от оловото и цинка в ЕС. "В цветната металургия обаче високи ръстове не може да се очакват, защото предприятията работят на пълни капацитети, непокритите свободни мощности са в стоманодобива", обясни Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ. Последната голяма производствена инвестиция в металургията за 260 млн. лв. беше завършена през ноември 2014 г. в КЦМ Пловдив - технологично обновление и разширение на производството на олово и цинк. В момента новата пещ е в пусков период и работи паралелно със старите мощности, които ще бъдат спрени до края на годината. С по-модерната технология КЦМ увеличава дела на преработените вторични суровини и полупродукти. От една страна, това намалява енергийните разходи на компанията, а от друга - подобрява параметрите на околната среда. По същия начин медодобивното предприятие "Аурубис" в Пирдоп след внедряването на новия електролитен цех максимално преработва вторични медни отпадъци. За последните 2-3 години предприятието е увеличило повече от два пъти обемите им и сега 20% от произвежданата електролитна мед е от медни отпадъци. Инвестиции правят и двата производителя на алуминиев прокат - "Алкомет" и "Етем", чиято продукция расте с над 10% през 2014 г.

Не желаем да покриваме
загубите на "Булгаргаз"

Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия

Българската металургия потребява най-скъпата електроенергия в региона и това автоматично прави нейната продукция неконкурентна. Наред с това от България се изнася евтин ток, защото е без добавката за зелена енергия. Той се купува от нашите конкуренти от съседни страни с цена около 30% по-ниска, отколкото плащат българските предприятия. Ние сезирахме Комисията за защита на конкуренцията за този проблем, но оттам не предприеха нищо. Затова БАМИ ще отправи иск към Европейската комисия да разследва дали има нарушаване на конкуренцията с това решение да се изнася ток без добавката за зелена енергия. Металургичният бранш настоява още КЕВР да намали с поне 20% цената на природния газ за индустрията от април, следвайки намаленията, предприети в други съседни на нас страни в резултат от поевтиняването на петрола. Не желаем повече да покриваме загубите на монополиста "Булгаргаз" с надути цени, казват от БАМИ.

Въпроси на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/

Константин Делисивков, изпълнителен директор

1. Предвижда ли се компенсация на директните и индиректни разходи за емисии за засегнатите от изтичане на въглерод?
2. Подготвяният закон за индустриалните зони и технологичните паркове трябва да гарантира достъпа до подходящата мрежова инфраструктура. Затворените разпределителни системи, регламентирани в Третия енергиен пакет на ЕО, са важен фактор на конкурентоспособност в повечето европейски страни. Готвят ли се политики в тази насока?
3. Какви усилия се полагат в посока намаляване на цената на природния газ и превръщането на България в газов хъб - например чрез виртуален поток от Гърция към България, разширяване на хранилищата, интерконекторите, предоговаряне с "Газпром" и обвързване със спот цени? Извън инфраструктурните проекти, как оценявате потенциала на "меките" мерки в регионален аспект - унифициране на правила, регулация и процедури за обмен?
4. Валутният риск е основен ценообразуващ фактор на цените на природния газ. Смятате ли, че министерствата могат да подпомогнат "Булгаргаз" в посока хеджиране на валутния риск?

Обратното действие на законите да е изключение

Доц. д-р Стоян Сталев, съветник международно сътрудничество и институционални връзки в "Геотехмин"

Напоследък в законодателството все по-често се използва придаването на обратно действие на граждански и търговски норми, а дори и на административно-наказателни такива.

В Закона за нормативните актове е казано, че обратното действие на гражданскоправни норми трябва да се дава по изключение. Това е така, за да се обезпечи стабилност и предвидимост на гражданския оборот. Тези норми не са технически, а отговарят на нуждата от стабилност в обществото. Обратно - честото прилагане на този подход води до обществена и икономическа несигурност.

Друг важен въпрос е този за често променящото се законодателство, което е много вредно за стабилността на обществото, за устойчивото и предвидимо правоприлагане. Законите трябва да се правят бавно и с многостранна оценка за въздействие, за да има икономическа и обществена сигурност.

ВЪПРОС: Може ли правителството да промени създалата се практика да се прибягва до нови закони, преди да се прави задълбочен анализ дали проблемът не е решим и по действащото право, ако то се прилага добросъвестно и без злоупотреба с правото?

Въпроси от "Каолин"

Радослав Чолаков, изп. директор

Към министрите Горанов и Лукарски:

1. В началото на годината много фирми направиха значими инвестиции за снабдяване на ведомствените бензиностанции с фискални устройства и свързването им със съответните данъчни органи. Как тези фирми могат да бъдат убедени, че инвестицията е имала смисъл и по какъв начин ще бъде облекчена тяхната работа, напр. чрез облекчена комуникация с данъчните органи?

Към министър Горанов:

2. Забелязва се повишена енергичност от страна на Агенция "Митници", което следва да бъде приветствано. Възможно ли е обаче на Агенция "Митници" да е била дадена инструкция да се търсят всякакви аргументи, за да не се възстановяват мита и акцизи, включително когато това е предвидено в закон? Например акцизът върху използвания природен газ от потребители, които го влагат в производство на крайни продукти.

С дългосрочни договори няма да ни извиват ръцете

Красимир Дачев, собственик на "Свилоза" АД

Най-важното е да си конкурентоспособен и държавата да не пречи на това. Специално за земеделието в Европа свикнаха да са субсидирани. Същото е и в енергетиката. Трябва да станем по-самостоятелни, по-ефективни, защото почти няма български плодове и български зеленчуци на пазара. Специално за развитие на горския сектор трябва да се установи прозрачност и дългосрочност на отношенията с държавата и да се премахнат медиаторите. Държавата изкуствено ги вкара. Вместо да говорим директно с нея, ние се сблъскваме с посредници. Трябва да се изчистят посредниците и да се направят прозрачни, дългосрочни договори, да има предвидимост на процедурите. Така ще могат да се получават и кредити, така и всички фирми, които работят в сектора, ще могат да излязат на светло. Очевидно е, че с тази прослойка от корумпирани чиновници в горите ще има проблем. И седем министри да се сменят, горският на мястото е този, който върши работата и прави всичките корупционни упражнения. Прозрачност, предвидимост, устойчивост - това е, от което всички се нуждаят.
За незаконната сеч очевидно е, че търпението на обществото се е изчерпало. Това е първото правителство, което активно взима мерки. Но веднага среща съпротива от една прослойка, която няма интерес от прозрачност и дългосрочност.
Трябва да се размърда тази държавна бюрокрация. Тя ми напомня за хубавата мисъл на Ото фон Бисмарк, който казва, че с добри чиновници държавата може да се управлява и при лоши закони. Ако са лоши чиновниците, няма да се оправи страната. Държавата трябва да установи прозрачни и дългосрочни отношения с родния бизнес. Да има дългосрочни договори. У нас договорите са едногодишни. Защо? Защото всеки иска догодина, като се сключи наново договорът с теб, пак да ти извива ръцете. А в целия свят нещата се правят дългосрочно. И се прави по интернет.

Въпроси:

1. Държавата, като естествен монополист, ще задоволи ли потребностите на предприятията от суровина - дървесина, за пълните им капацитетни възможности?
2. МОСВ ще опрости ли процедурите по издаване на разрешителни за нови инвестиции или реконструкции и разширяване на съществуващи производства?
3. Ще се въведе ли е-правителство и срокове за отговор със санкции за чиновниците, което да ограничи субективизма и административната тежест на процедурите?
БФИЕК
Галерия