Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори
Деиндустриализацията на Европа трябва да бъде спряна! Индустриалните енергийни консуматори са гръбнака на децентрализацията в енергетиката! Настояваме за пълноценно използване на потенциала на индустрията в рамките на Националния план климат и енергетика до 2030 година!
Становище на БФИЕК относно завишаването на целите на ЕС за намаляване на емисиите парникови газове до 2030 г.
2020-05-19
Становище на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) относно завишаването на целите на ЕС за намаляване на емисиите парникови газове до 2030 г., излъчено до министерствата на икономиката, енергетиката и околната среда и водите.
Изх. № 367/19.05.2020 г.

ДО:

Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

КОПИЕ ДО:

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Относно: Становище на БФИЕК относно завишаването на целите на ЕС за намаляване на емисиите парникови газове до 2030 г.

Уважаеми г-н Караниколов,

Във връзка с консултациите на Европейската комисия по повод изработването на европейски климатичен закон и формирането на позицията на Република България, Ви изпращам становището на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) относно завишаването на целите на ЕС за намаляване на емисиите парникови газове до 2030 г.

БФИЕК смята, че всяко изменение на вече съгласуваните на европейско равнище цели за намаляване на емисиите парникови газове до 2030 г. следва да бъде извършено въз основа на подробен анализ на разходите и ползите и на въздействието на предприетите мерки. Изменението на тези цели следва да вземе предвид както регионалните различия между страните-членки на Европейския съюз (ниво на брутния вътрешен продукт спрямо средния за ЕС, отраслова структура на икономиката, структура на гориво-енергийния баланс и електроенергийния микс, интензитет на търговията с трети страни, степен на изпълнение на целите на ЕС и др.), така и особеностите на отделните отрасли и ефектите на такива мерки върху конкурентоспособността им. Следва да се отчитат ефектите върху конкурентоспособността както в рамките на вътрешния пазар, така и спрямо преките конкуренти от трети страни.

Твърдо сме убедени, че изменението на целите за намаляване на емисиите следва да се основава на икономически обоснован подход, който в най-голяма степен да запази конкурентоспособността на индустрията и енергетиката в Европейския съюз. Повишаването на целите за намаляване на емисиите парникови газове не бива да компрометира и сигурността на енергийните доставки.

Сред особеностите на България, които налагат възприемането на регионален подход при реализирането на политиките за постигане на въглеродна неутралност, са:

1. Висок дял на местните нискокачествени лигнитни въглища в електропроизводството.

По данни на ENTSO-E за 2019 г., електропроизводството от електроцентрали на лигнитни и кафеви въглища у нас възлиза на 42% (18 409 GWh). Инсталираната мощност на централите на лигнитни въглища е 4119 MW (33% от общата инсталирана мощност и 39,9% от разполагаемите мощности, съгласно данни на КЕВР). Тези централи участват в регулирането на системата, осигуряването на резерв и възстановяването при системни аварии.

Същевременно, кондензационните централи у нас са с висок емисионен фактор – 1,283 tCO2/MWh, което обуславя съществено повишаване на производствените разходи поради поскъпването на квотите за емисии. По този начин се повишават и непреките разходи за емисии на потребителите, което има пряк ефект върху конкурентоспособността на българската енергоинтензивна индустрия, както на вътрешноевропейския, така и на световния пазар. Стойността от 1,283 tCO2/MWh е и далеч над границата от 0,550 tCO2/MWh, което ще изключи всички тези централи от участие в механизъм за капацитет след 1 юли 2025 г.

2. България е на шесто място в ЕС по намаляване на емисиите парникови газове в сравнение с 1990 г.

Съгласно последните данни на Евростат от 2017 г., България е на шесто място в ЕС по намаляване на емисиите парникови газове в сравнение с 1990 г. Намалението, постигнато от страната ни, е 39,47%, т.е. настоящата цел за 2030 г. е изпълнена през 2017 г. Същевременно, други европейски страни са постигнали по-ниско относително намаляване на емисиите си за същия период (напр. Нидерландия е намалила емисиите си с 9,1%, Франция – с 13,4%, Италия – с 15,9%, средно за ЕС – 21,7%), а някои страни бележат ръст (Испания е увеличила емисиите си с 21,8%). Поради това считаме, че би било справедливо новите цели да бъдат определяни въз основа на досегашните резултати на страните-членки.

3. България отговаря за между 1,2% и 1,4% от въглеродните емисии на ЕС.

България има сравнително малък принос в общите емисии на ЕС – 61,4 млн. тона еквивалент CO2 средногодишно за периода 2008 – 2017 г. при средногодишни емисии на ЕС-28 за същия период от 4,69 млрд. тона еквивалент CO2. Поради това, смятаме, че пропорционалният принос на всяка страна-членка към общите емисии следва да се има предвид при определянето на новите цели.

Несъмнено декарбонизацията на електроенергетиката у нас следва да продължи, тъй като разходите за въглеродни емисии на въглищните електроцентрали вече надхвърлят разходите за гориво. Съответно, повишаването на цените на квотите въглеродни емисии води до чувствително повишаване на цената на електроенергията за крайните потребители, като това има силно изразен отрицателен ефект върху енергоинтензивните индустрии, в т.ч. и чрез увеличаване на размера на съответните компоненти в цена „задължение към обществото“. Повишените разходи за косвени емисии не подлежат на компенсиране, тъй като у нас все още не са приети необходимите допълнения в Закона за ограничаване изменението на климата.

Същевременно, декарбонизацията на електропроизводството не следва да натоварва излишно потребителите без налице да е особено видим ефект. Само за ценовия период 1 юли 2019 – 30 юни 2020 г. за компенсиране на надпазарни цени на различни възобновяеми енергийни източници чрез цена „задължение към обществото“ и фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е предвидено да бъдат изплатени около 740 млн. лв. (Решение на КЕВР № Ц-19/01.07.2019 г.). Въпреки това, дялът на ВЕИ в електроенергетиката у нас е сравнително скромен – по данни на ENTSO-E за 2019 г. основният нискоемисионен производител у нас е ядрената енергетика (37,8% от общото производство), следвана от ВЕЦ и ПАВЕЦ (7,6%) и съвкупно от останалите ВЕИ (6,5%).

Поради тези причини, считаме, че повишаване на целите за намаляване на емисиите до 2030 г. следва да бъде съпроводено с редица икономически мерки. Някои от тях биха могли да бъдат:

1. Финансиране на проекти за декарбонизация в индустрията и развитие на нисковъглеродни електропроизводствени технологии на промишлените площадки – повишаване на енергийната ефективност на промишлените системи; ВЕИ и системи за съхранение на енергия за захранване на собствени нужди; насърчаване на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия от нискоемисионни източници, напр. отпадна топлина от металургични и химически процеси; производство на водород; подмяна на горивна база в съществуващи когенериращи мощности и други.

2. Финансиране на технологичното обновление и подмяната на горивната база на българската енергетика, така че да не се товарят допълнително потребителите, които също ще трябва да правят инвестиции за постигането на целите.

3. Държавната помощ за компенсиране на непреките разходи за емисии да бъде прилагана от всички страни-членки, тъй като избирателният подход води до изкривяване на вътрешния пазар. По този начин смекчаването на риска от изместване на емисии, породен от непреките разходи, се изравнява с механизма за смекчаване на риска, породен от възникването на преки разходи – безплатни квоти се разпределят на всички страни-членки.

4. В случай, че от страна на Европейската комисия се възприемат административни и политически мерки за повишаване на цените на квотите въглероден диоксид като поставяне на минимална цена на емисиите („под“ на цените) и изтегляне на квоти в механизма за пазарна стабилност, следва да се предприемат мерки и да се разработят критерии за компенсиране на завишените непреки разходи за емисии на енергоинтензивните предприятия от страни с висок дял на въглеродно интензивни електропроизводствени технологии.

5. Да се удължи действието на насоките за държавна помощ в областта на енергетиката и опазването на околната среда след 31 декември 2020 г., както беше съобщено от Европейската комисия през януари 2019 г.

В допълнение на гореизложеното считаме, че тъй като при изпускането на въглероден диоксид в атмосферата, ефектите са глобални, мерките за намаляване на емисиите му също трябва да са единни на световно равнище. Така ще се осигури ефективността им и всички емитери ще бъдат поставени при равни условия в това отношение. Поради това, за да бъде ЕС климатичен лидер, усилията му следва да са насочени към това мерките за намаляване на емисиите да се уеднаквят в световен мащаб. В противен случай винаги ще съществува риск от изместване на емисии, а спестяванията, направени в ЕС, могат да бъдат компрометирани от нарастването им в други региони. Точно това явление се наблюдава в момента. По данни на МАЕ, емисиите на ЕС за периода 2018 – 2019 г. са намалели със 160 млн. тона, а тези на САЩ, които не прилагат толкова строги административни мерки, намаляват със 140 млн. тона. Същевременно, емисиите на развиващите се икономики, намиращи се основно в Азия, нарастват с почти 400 млн. тона.

И в момента Европейският съюз е водещ по намаляване на емисиите на парникови газове. Същевременно, самоцелното завишаване на вече договорени предели, без да се отчита позцията на ЕС спрямо конкурентни икономики, които нямат същите задължения по намаляване на емисиите, може да застраши пазарните позиции на отрасли, важни за осъществяването на процеса по декарбонизация и въвеждането на кръговата икономика. Сред тях са добива на руди на цветни метали, черната и цветната металургия, циментовата промишленост, химическата промишленост, както и останалите енергоинтензивни производства.

С уважение:


Ивайло Найденов
Изпълнителен директор на БФИЕК