Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори
Деиндустриализацията на Европа трябва да бъде спряна! Индустриалните енергийни консуматори са гръбнака на децентрализацията в енергетиката! Настояваме за пълноценно използване на потенциала на индустрията в рамките на Националния план климат и енергетика до 2030 година!
Становище на БФИЕК относно Национална програма за развитие „България 2030“, приоритет № 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“
2020-08-25
ДО:

Г-Н КИРИЛ АНАНИЕВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

КОПИЕ ДО:

Г-Н ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА

Г-Н ЕМИЛ ДИМИТРОВ
МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

Относно: Обществено обсъждане на Национална програма за развитие „България 2030“, приоритет № 4 „Кръгова и нисковъглеродна икономика“

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АНАНИЕВ,

Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) представлява интереса на българската енергоинтензивна индустрия на пазарите на енергия и по въпросите, свързани с околната среда, включително декарбонизацията и кръговата икономика. Членове на БФИЕК са структуроопределящи за националната икономика предприятия с висок принос към износа и брутната добавена стойност. Годишното потребление на електроенергия на представляваните от нас предприятия възлиза на 4400 GWh (49% от промишленото потребление у нас), а консумацията на природен газ – на 7500 GWh (54% от промишленото потребление у нас). В тази връзка, всички политики в областта на енергетиката и околната среда, включително декарбонизацията и кръговата икономика, оказват съществено въздействие върху конкурентоспособността на енергоинтензивната индустрия.

Нашата позиция е, че съществува значителен потенциал на индустриалните площадки за развитие на: децентрализирано производство на електроенергия в комбинация с технологии за съхранението ѝ; осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; оползотворяване на отпадна топлина; предоставяне на гъвкавост на системно ниво (Demand-side response); развитие на интелигентни енергийни мрежи. Всичко това би преобразувало промишлените площадки и зони от потребители в производители-потребители на енергия (Prosumers) както със съществуващи, така и с бъдещи инсталации. Осъществяването на тези възможности би допринесло за развитието на енергийните пазари у нас, както и за декарбонизацията, енергийната ефективност и енергийната сигурност. По този начин енергоинтензивната индустрия би разширила ролята си в енергетиката на страната извън статута си на потребител, както и би могла да стане консолидационен център за изграждане на енергийни общности от съвременен тип. Възприемането на такива мерки ще позволи разгръщането на пълния потенциал на енергоинтензивните предприятия за постигането на прехода към кръгова и нисковъглеродна икономика.

Бихме искали да отбележим, че като обща слабост на така представената национална програма намираме поставянето ѝ за обществено обсъждане преди да е изготвена оценка за необходимия ресурс за постигане на приоритетите и подприоритетите. Липсата на финансови разчети е тревожна, тъй като не позволява да се оцени реалистичността и постижимостта на поставени цели, както и да се идентифицират най-ефективните и ефикасни подходи за постигането им.

Декарбонизацията на икономиката, нисковъглеродният растеж и снижаването на енергийната интензивност следва да бъдат постигнати при най-ниски, икономически и социално приемливи за обществото и бизнеса разходи.

Нещо повече целите, заложени в Национална програма за развитие „България 2030“, следва да са достижими и да са в съзвучие с енергийната стратегия на България след 2020 г., която все още не е изготвена. Имайки предвид, че липсва както стратегическа, така и финансова рамка, оценката на достижимостта на поставените цели към момента е невъзможна.

По отношение на някои от областите на въздействие, по-долу представяме по-подробно нашите съображения.

1. Област на въздействие 4.2.а. Енергийна ефективност

Приветстваме осигуряването на подкрепа за ефективно използване на енергоносителите в предприятията от всички икономически сектори, както и насърчаването на прилагането на иновативни технологии и съчетаването на мерки за енергийна ефективност с използване на енергия от възобновяеми източници за собствено потребление.

Същевременно считаме, че повишаването на енергийната ефективност трябва да става по икономически обоснован начин и с максимална ефективност на вложените средства.

В допълнение на това смятаме, че е необходимо въвеждането на работещ пазарен механизъм за търговия с удостоверения за енергийни спестявания. Понастоящем са налични значителни удостоверени спестявания от незадължени лица по чл. 14, ал. 4 от ЗЕЕ, а същевременно неизпълнението на целите от страна на задължените лица по чл. 14, ал. 4 от ЗЕЕ е съществено. Тези удостоверения сравнително рядко се прехвърлят съгласно реда на чл. 75, ал. 3., т. 2, тъй като често не може да се постигне споразумение между страните относно цената за прехвърляне. Въвеждането на работещ пазарен механизъм ще разреши този проблем, тъй като ще позволи формирането на справедлива цена въз основа на механизмите на търсенето и предлагането. Това наше становище е изразявано многократно, включително чрез конкретни предложения в рамките на общественото обсъждане на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност.

Считаме, че въвеждането на пазарен принцип в областта на енергийната ефективност ще допринесе за постигането на целите на Република България като същевременно няма да генерира допълнителни тежести за потребителите, включително и тези, които вече са осъществили и удостоверили спестявания, с нови добавки към цената на енергията. БФИЕК категорично би се противопоставила на оформянето на разходи, извършени за постигане на енергийни спестявания от задължени по ЗЕЕ лица, като нова добавка към цената на енергията. Заявяваме, че категорично поддържаме нашето отдавнашно настояване за спазване на правилата за държавни помощи на ниво ЕС при осъществяване на държавната политика в сектор „Енергетика“.

2. Област на въздействие 4.2.б. Нисковъглеродни технологии и област на въздействие 4.2.д. Електроенергийна инфраструктура и енергийна сигурност

По данни на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2019 г., електропроизводството от електроцентрали на лигнитни въглища у нас възлиза на 39,7% (15 672 GWh) от общото производство. По този начин те са вторият най-значим електропроизводител у нас след АЕЦ „Козлодуй“ (15 713 GWh, 39,8%). Същевременно, тези централи са с висок емисионен фактор – 1,283 tCO2/MWh (данни на МОСВ), което обуславя съществено повишаване на производствените разходи поради поскъпването на квотите за емисии. В действителност, разходите за закупуване на емисии на тези електроцентрали вече надвишават разходите за закупуване на основно гориво – лигнитни въглища. По текущи цени на въглеродните емисии от около 26 €/t CO2, всеки изпуснат в атмосферата тон въглероден диоксид се отразява като 33,4 €/MWh в структурата на производствените разходи. По този начин се повишават и непреките разходи за емисии на потребителите, което има пряк ефект върху конкурентоспособността на българската енергоинтензивна индустрия, както на вътрешноевропейския, така и на световния пазар.

Считаме, че освен насърчаването на развитието на нисковъглеродни технологии на промишлените площадки за покриване на собственото потребление като например локални ВЕИ инсталации, инсталации за съхранение на енергия, ко-генерации и оползотворяване на отпадна топлина, производство и оползотворяване на водород, следва в пълна степен да се имплементира и европейското законодателство в областта на електроенергетиката, природния газ и климата.

На първо място, следва да се въведе механизмът за компенсация на разходите за непреки емисии съгласно Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 година за периода юли 2019 – декември 2020 г. Освен това е нужно да се предвиди и въвеждането на този тип компенсации при стартирането на фаза IV на ЕСТЕ от 2021 г. Така частично ще се компенсират негативните ефекти от повишаването на разходите за електроенергия, породени от нарастването на цените на въглеродните емисии и ще се ограничи ефектът на изместване на въглеродни емисии.

На второ място, разпоредбите на Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС и на Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, отнасящи се до затворените електро- и газоразпределителни системи следва да бъдат въведени за всички индустриални площадки, а не само за регистрираните индустриални паркове. По този начин ще се урегулират съществуващи взаимоотношения между стопанските субекти, разположени на една площадка. Същевременно ще се улесни развитието на енергийната инфраструктура на промишлените площадки, включително за изграждане на децентрализирани съоръжения за производство и съхранение на енергия, локално производство на водород и др. Въвеждането на затворените разпределителни системи ще улесни и създаването на промишлени общности за възобновяема енергия, както и агрегирането на промишлени товари. Агрегирането на промишлените товари ще улесни управлението им и ще разшири възможностите на потребителите да участват с разполагаемост в механизмите за капацитет. Последното представлява най-изгодната финансова възможност за осигуряване на надеждността на електроенергийната система.

На трето място, смятаме, че създаването на отделен сегмент на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД, на който големите енергийни консуматори да могат да закупуват дългосрочни продукти от нисковъглеродни производства ще създаде стимул както за потребителите да търсят електроенергия, в чиято цена не са включени разходи за емисии, така и за производителите да се декарбонизират. Такава възможност ще създаде изцяло пазарен сигнал за нови инвестиции в нисковъглеродни електропроизводствени технологии без потребителите да бъдат обременявани с непазарни доплащания за дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия по преференциални тарифи.

Ежегодно разликата между пазарните и преференциалните цени на ВЕИ производителите надхвърля 700 млн. лв. Тази разлика се заплаща пряко от потребителите чрез цена „задължения към обществото“, както и от фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Въпреки това дялът на производството от ВЕИ в електроенергийната система на страната е около 8%. Поради това настояваме декарбонизацията да се изпълнява следвайки пазарните принципи и при максимална икономическа ефективност.

Подкрепяме и насърчаваме развитието на електроенергийния пазар у нас и свързването му с общоевропейския пазар. Смятаме, че пътят за постигането на тази цел е елиминирането на всички непазарни взаимоотношения между потребители и производители и прекратяването на прилагането на ненотифицирани държавни помощи за топлоелектрическите централи и когенерациите, възлизащи на около 1 млрд. лв. годишно. Крайно време е производството и разполагаемостта на тези електроцентрали да се разпределят според пазарен подход, какъвто предлагат механизмите за капацитет.

Прилагането на пазарен принцип следва да се прилага и при изграждането на нови мощности без значение на използваното гориво – ядрено, природен газ, водород или ВЕИ.

Що се отнася до постигането на целта от поне 15% междусистемна свързаност, то ще спомогне за елиминиране на „тесните“ места в общоевропейската електроенергийна система. Така ще се избегне създаването на „ценови острови“ в условията на повишена пазарна интеграция, произтичаща от процеса на изграждане на единна европейска пазарна зона. Поради това, постигането на тази цел е важно за потребителите. За да бъде успешна пазарната интеграция следва системните оператори да осигуряват достатъчна преносна способност, така че потребителите да могат да се възползват максимално от електроенергия на конкурентни цени, без значение в коя страна от ЕС е произведена. Достъпът до електроенергия на конкурентни цени за енергийните потребители ще осигури поносим и справедлив преход към нисковъглеродна икономика.

3. Област на въздействие 4.2.г. Газова мрежа

Като големи потребители на природен газ винаги сме подкрепяли диверсификацията на маршрутите и източниците на природен газ, както и създаването на ликвиден пазар на природен газ у нас. Междусистемната газова свързаност би повишила не само сигурността на доставките, водейки до изпълнение на критерия N-1, но и би подобрила конкурентността на вътрешния пазар, който е силно концентриран. По данни на ЕК показателят HHI, отчитащ концентрацията на пазара, за България е 9484 при средна стойност за ЕС от 4771.

Поради това изграждането на междусистемните връзки, най-вече на тази с Гърция, е от изключителна важност като при осъществяването на тези проекти също следва да се спазва принципът за постигане на максимална ефективност на капиталовложенията.

Считаме, че насърчаването на участието на потребителите на електроенергия и природен газ в прехода към нисковъглеродна енергетика и икономика е от съществено значение за постигане на справедлив енергиен преход и икономически ефективно достигане на все по-амбициозните цели на Европейския съюз.

Вярваме, че конкретните мерки, които предлагаме, ще допринесат съществено за запазване на конкурентоспособността на българската базова индустрия, която е значим елемент в прехода на България към нисковъглеродна икономика.

С уважение:

Ивайло Найденов
Изпълнителен директор на БФИЕК