Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори
Деиндустриализацията на Европа трябва да бъде спряна! Индустриалните енергийни консуматори са гръбнака на децентрализацията в енергетиката! Настояваме за пълноценно използване на потенциала на индустрията в рамките на Националния план климат и енергетика до 2030 година!
в. Стандарт: Нощни и уикенд тарифи за ток ще спестят милиони
2014-02-09
Нивото на потребление на ток от индустрията е най-сигурният показател за излизането на икономиката от кризата. Какви мерки трябва да се вземат за енергийна ефективност и как ще се отрази на бизнеса либерализацията на енергийния пазар, коментира Константин Стаменов, шеф на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК).
- Г-н Стаменов, как приключи 2013 г. за индустрията?

- В момента се обработват резултатите от членовете на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори - БФИЕК, но според данните на Института за енергиен мениджмънт годишната консумация на електроенергия е паднала със 7%. Те го обясняват със спад в износа и във вътрешното потребление. А консумацията е пряк индикатор за икономиката. В същото време има около 10% ръст при вноса на електроенергия. Това индикира, че има някаква конкуренция между българските и чуждите доставчици.
През 2013 г. у нас са внесени 3350 тераватчаса, което е сериозно количество. А и според нашите наблюдения в някои часове имаше възможност да се купи ток от чужбина на по-ниски цени от българските. Същевременно според НСИ от 2008 до 2012 г. бизнес потреблението на ток спада, битовото расте. Разликата е 30% повече битова консумация. А от 2001 до 2008 г. бизнесът винаги е потребявал малко повече от бита. Това е сигнал, че през 2013 г. в България все още има криза и спад в произведената и реализирана продукция от предприятията. Но има вече, макар и слаби индикации, че Европа започва да се възстановява и поръчките ще се увеличават. А ние изнасяме предимно за Европа. Така че има шанс 2014 г. да бъде по-добра. Разбира се, много важно е какво ще се случи на българския електроенергиен пазар.

- При по-добра 2014 г. можем ли да прогнозираме ръст в потреблението на ток и газ?

- Трудно ми е да съм категоричен, твърде е несигурна бизнес средата при нас. Ако се запази миналогодишната консумация, ще бъде успех. Но трябва Европа да тръгне напред и да няма сривове в енергетиката у нас. Много зависи и как ще се развият нещата през юни на едногодишните търгове, на които предприятията купуват електроенергия. Ще се довърши ли либерализацията, ще има ли повече пазарно определяне на цената и по-малко регулация.

- Очаквате ли при търговете АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" да повишат минималните цени, след като наскоро поискаха предоговаряне на миналогодишните тарифи?

- По принцип след март цената на електроенергията пада. Но централите ще си правят калкулациите за годишните търгове. Наскоро станахме свидетели на обединението между енергийните борси на 15 държави в Европа. Това неизбежно ще дойде и при нас. Политиката в ЕС е да се прави т.нар. market coupling, т.е. да се обединяват пазарите първо между съседни държави, след което този регион се присъединява към другия. И тези неща дават резултат. Ето например имаме данни за металургични предприятия в Италия, които плащат крайна цена за електроенергия от 30-31 евро за мегаватчас. А цените у нас са с 40% по-високи.
Друго любопитно нещо в европейските политики е, че всеки, който е закачен на мрежата, независимо дали е потребител или производител, плаща за това, че я ползва. В момента у нас само потребителите плащаме достъп, пренос, наказвани сме, когато връщаме непотребена енергия в мрежата. Само потребителите на свободния пазар плащат балансираща енергия. Това трябва да се въведе и за останалите участници - производители, ЕРП-та и т. н. В резултат на всички тези промени постепенно ще се обособят и продуктите, които ще се предлагат на електроенергийния пазар. В момента на свободния пазар у нас 7 дни в седмицата 24 часа в денонощието имаме една цена. Няма нощен ток, няма уикенд ток. Не може през деня да имаш 7000 MW работещи мощности, през нощта те да падат на 3000 MW и никой да не калкулира, че едно изключване в ТЕЦ струва 200 хил. лв.
Никой не си прави точно сметката, че може през нощта да продава на много по-ниска цена, за да спести тези 200 хил. лв. Така и на него ще му е добре, защото ще си покрие разходите за през нощта, а за потребителите ще е добре, че ще имат евтин ток. Ще се оптимизира прахосването на енергия и пари. Ние не сме конкурентни, като нямаме стимул да ползваме евтина нощна енергия. Тогава защо да пращаме хората на работа през нощта? Работят от 8 до 5 ч, консумираме само през деня, през нощта производителите си спират мощностите и накрая няма ефективност. Същото е със студения резерв - сегашното правителство започна оптимизация на разходите за резерва. Следващата стъпка е индустриалните потребители да бъдат включени като резерв в системата. Особено актуално е поради големите смущения в мрежата от ВЕИ сектора. Има потребители, които по правила могат да включват/изключват товар от системата. Това е въведено в някои страни от ЕС.

- Смятате ли за добре бъдещата енергийна борса у нас да стартира директно, обединявайки се с някого, и дали това трябва да е частно или държавно начинание?

- Нашият пазар не е толкова интересен, иначе със сигурност частна инициатива би била по-добре от държавна. Днес обаче най-подготвен е Електроенергийният системен оператор - като техническо обезпечаване и като човешки ресурс. Относно обединяването, това трябва да го преценят енергетиците. Аз лично смятам, че няма да е лошо да се обединим. Но това е решение на експертите и държавата, които работят по отварянето на пазара.

- Смятате ли, че едно такова обединение ще помогне на потребителите да получат тези различни продукти в различните дни и часове?

- В момента, в който имаме борса, смятам, че ще ги получим. Това е етап от развитието. Като заработи балансиращият пазар за всички участници, следващата стъпка е борсата. След това на нея ще бъдат пуснати и потребителите на ниско напрежение, вероятно и загубите на ЕРП-тата ще започнат да се търгуват, за да е по-ликвидна. И колкото повече търговски отношения навлязат в енергетиката и колкото по-пазарно започнат да се определя цените, толкова повече всеки електропроизводител ще започне да си прави сметката какво вкарва на пазара и как да извлече максимално ползи. В момента българският бизнес е ощетен и спрямо износа. Защото ние плащаме 25 лв./Мвтч съпътстващи такси заедно с акциза, а за износ се плаща само 4-5 лв./МВтч такса пренос.
- Какво е най-спешното, което държавата трябва да направи, за да улесни бизнеса?
- ЕС вече излезе с доста документи, започват да мислят за реиндустриализация и как да се спаси индустрията в резултат на всички тези ограничения, които бяха въведени - емисиите, ВЕИ и т.н. Осъзнава се, че ефектът за света от това, че Европа се опитва да си намали въглеродния отпечатък, няма да е по-добър. Защото този въглероден отпечатък просто ще се премести в други части на света. Но реиндустриализация означава един дълбок преглед на европейските политики по отношение на климата, както и политиките в България. Най-големите емисии идват от електропроизводството.
Правителството трябва да помисли къде са резервите да намалим тези емисии. Имаше едно изследване в Перник, което показа, че най-големият замърсител е битът с неговото отопление. Следващият замърсител беше транспортът. Газът е най-щадящото природата гориво, но за съжаление у нас той е скъп. Ето тези неща трябва да се прегледат, за да може да оцелее индустрията, да имат хората работа, доходи, да могат да си плащат сметките, да намалим въглеродния си отпечатък. Убеден съм, че голям потенциал има в енергийната ефективност за населението. Трябва да се направят работещи програми, финансирани от еврофондовете за саниране не само на блоковете, но и на къщите.
Правителството говори за енергийна ефективност в бизнеса. Предприятията в БФИЕК са инвестирали милиарди, за да станат енергийно ефективни. И това, че ние все още можем да изнасяме продукция и да сме конкурентни в чужбина, е доказателство, че харчим толкова енергия за единица продукт, колкото и най-добрите по света. А енергията е най-големият разход при енергоинтензивната индустрия. Т.е. при нас резерви няма. Друга важна характеристика е, че индустрията създава най-високата добавена стойност в икономиката. Около едно предприятие има работещи фирми за ремонт, за логистика. Индустрията е най-големият товародател на железниците, на пристанищата. На 1 работно място в металургията се падат 5,5 работни места в сателитни фирми. Нека БАН или някое компетентно ведомство да направи проучване и да каже в бита какъв е потенциалът за енергийна ефективност, в бизнеса какъв е, включително и в енергетиката.

- А по-отношение на газа има ли резерви?

- Там резервите не са в енергийната ефективност, а в цената, тъй като сме зависими само от един източник на природен газ. Може би само "Топлофикация-София", която консумира 1/3 от газа в България, има резерви като ефективност. Газът може да поевтинее, ако в нашата доставна цена има компонента и от спот пазара, а да не е обвързана само с котировките на петролни деривати, които следват други пазарни сили.
Но изходът е най-вече в алтернативни източници на по-добри цени. Интерконекторите трябва най-после да се случат. Има и местни източници. За тях максимално трябва да се ускорят административните процедури. Защото макар и малки, тези източници ще помогнат за спад в цената. За България най-реалистичен източник за поевтиняване на газа е местният добив. Защото дългите тръбопроводи са огромни инвестиции, минават през други държави, това са рискове. Няма по-добро от местния добив. Рано или късно хората ще разберат, че дори и шистовият газ е трябвало да го започнем, а не да въвеждаме мораториум.
По прогноза на "Бритиш Петролиум" 70% от добива на газ през 2030 г. ще бъде от шисти. Далеч съм от мисълта, че българското общество ще се съгласи изведнъж. Но със сигурност в Европа ще се случи преди нас. Преди дни ЕК излезе с документ за минимални изисквания по отношение на шистовия газ, т. е казва "да" на шистовия газ, маркира регулациите и рисковете, но без да притиска държавите с мораториум да си променят решението. Шистовият газ е една нормална индустриална дейност. Там трябва да има правила и контрол и да се върви напред. Дори и днес да махнем мораториума, само за да направим преглед на регулациите и контрола, без да правим проучвания, ще ни отнеме време. Има един хоризонт от поне 7-8 г., докато стигнем до дейността хидравлично напукване, за да се стимулира излизането на газа. А еколозите се противят на хидравличното напукване. Само че природният газ не може да се разглежда само като риск за екологията. Днес има риск и за икономиката, и за стабилността на енергетиката, и за работните места. Местният добив на газ може да отвори работни места за миньорите, които са обречени на изчезване във въгледобива.
Кристиан Костурков
Галерия