Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори
Деиндустриализацията на Европа трябва да бъде спряна! За прибавяне на нова цел към 20-20-20, а именно 20% принос на индустрията в БВП през 2020!
Увеличението на таксата „задължения към обществото“ ще донесе загуби за милиони на индустрията
2014-10-06
Едрият бизнес ще протестира срещу новите цени на тока. Нужен е и нов модел за разпределението на таксата, заяви Константин Стаменов
Последното решение на ДКЕВР повтаря предишните и на практика няма никакви промени за пакетно решаване на проблемите. Това е работа на парче и ние категорично възразяваме срещу нея. Трябва да има план за действие с ясни стъпки и срокове. Това заяви пред в. „Сега“ Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. „Ние сме против новата цена на "задължения към обществото", която е увеличена с 1.56 лв. на мегаватчас. Става дума за милиони левове повече на година за сметка на фирмите. С тези 1.56 лв. комисията няма да се справи с недостига на пари за компенсирането на зелена, кафява енергия и дългосрочните договори. Прилагането на конкретни мерки отново ще бъде оставено за следващото правителство. С други думи, основните проблеми се отлагат. Само че те не могат да чакат.

„Не е наша задача да коментираме конкретни назначения в държавната администрация. Но в същото време настояваме за устойчиви решения в системата. Не може за последните пет години да имаме 8 председатели на енергийния регулатор. Очакваме работещи решения не само за ДКЕВР и за министерството на икономиката, но и за държавните енергийни дружества като БЕХ, НЕК. Тези решения трябва да се вземат от мениджъри от бранша, а не да идва една политическа партия и да сменя хората само защото те са назначени от техните предшественици. Тези хора трябва да са надпартийни експерти в енергетиката“, заяви Стаменов.

Със сигурност ще протестираме и вече заявихме решението си пред участниците в Енергийния борд. Не сме съгласни с поскъпването на тази такса. Все още не мога да дам подробности около протеста, защото обсъждаме с останалите фирми от федерацията как да действаме. Само за тази година поскъпването за фирмите е около 10% и то е резултат от поевтиняването на тока за бита. Бизнесът плаща евтиния ток на битовите потребители. Засилва се и кръстосаното субсидиране - за да има евтин ток за населението, разликата се заплаща от бизнеса.

От 1 октомври предприятията отново ще бъдат натоварени, като по наши изчисления става дума за милиони левове при спад в потреблението. Трябва да има и други модели на разпределение на тази такса. Такива практики има в редица европейски държави, които ги прилагат с единствената цел да съхранят базовите индустрии, които създават много висока добавена стойност и работни места.

В повечето държави на ЕС са преценили, че енергоинтензивната индустрия не бива да понася цялата тежест при преход към нисковъглеродна икономика. Затова в редица държави има таван на таксите за плащане на зелена енергия - тя е определена цена за мегаватчас, но не повече от 1 млн. евро на година. В Австрия пък работят според друг модел, който е защитен пред ЕК като справедлив. Той предвижда таксата за зелена енергия да се определя като процентна ставка - примерно 10% от такса пренос, като самата такса пренос е различна за различните нива на напрежение. Така натоварването при големите консуматори на ток няма да е прекомерно, а ще се разпределя пропорционално между различните категории потребители. Това би била една правилна стъпка в посока намаляване на кръстосаното субсидиране, смята Стаменов.

У нас продължава и практиката да се изнася евтина електроенергия.“Една категория потребители - в случая износителите на ток, са освободени от заплащането на такса "задължения за обществото". Тоест те купуват само от евтината енергия, произведена у нас. Скъпата е оставена на всички български битови и стопански потребители. Ако в България годишно се консумират към 40 тераватчаса електроенергия, около 10 тераватчаса отиват за износ. Приблизително една четвърт от потреблението се изнася, като то е освободено от натоварването да плаща за дългосрочните договори и за ВЕИ енергията.

Ние казваме - да, има проблем, не можем да съберем достатъчно пари, а в същото време най-евтиният ток, произведен в България, се изнася. Обяснението е, че така износителите са конкурентоспособни. Същото искаме и ние - тези, които произвеждаме продукция, която да се изнася, искаме да можем да се конкурираме навън. В никакъв случай не сме против износа на ток. Но нека се изнася при условията, при които се продава у нас, обясни експертът.

На големите енергийни предприятия една газова криза ще се отрази ужасно, категоричен е Стаменов. По думите му фирмите ще загубят клиенти, пазари, поръчки и ще се плащат неустойки. „Решението от 5 години виси със страшна сила и никой не предприе бързи стъпки за довършване на интерконекторните връзки. Те са малки и по-прости проекти в сравнение с изграждането на газопровода "Южен поток" например. Не може "Южен поток", който минава през 10 държави и е стотици пъти по-дълъг, да се строи за 2 години, а ние за 5 години да не мръднем по никакъв начин с работата по интерконекторите“, заяви Стаменов.

„Друг въпрос - някой изобщо направи ли преглед на всички, дори и малки находища в България, които стоят и чакат административни процедури, за да бъдат включени в нашата газопреносна система и заработят, за да се увеличи местният добив? Повечето последни правителства подминаха тази тема. Единствено движение имаше при блока "Хан Аспарух", който беше даден на концесия, но там ще чакаме още няколко години. Макар и малки находища, те са наш източник на природен газ и със сигурност ще повлияят на сигурността на доставките и за намаляване на цената“, категоричен бе Стаменов.
БФИЕК
Галерия