Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори
Деиндустриализацията на Европа трябва да бъде спряна! За прибавяне на нова цел към 20-20-20, а именно 20% принос на индустрията в БВП през 2020!
България на второ място в ЕС по размер на „политическите разходи“ в цената на тока
2015-09-10
Доклад на Ernst&Young оцени икономическите и фискални ефекти от изменението на цена „задължение към обществото“ и прилагането на Наредбата за намалена тежест на ВЕИ

Подкрепата за ВЕИ, когенерации и невъзстановяемите разходи, формиращи така наречената цена за „задължения към обществото“ има потенциал да затрие годишна продукция в реалния сектор за 10,303 млн. евро, добавена стойност за над 1,921 млн. евро, 212 млн. евро/год. инвестиции и над 106 940 работни места. Така са оценени средносрочните ефекти на апокалиптичния сценарий, в който дефакто индустрията се намира днес, месец след драстичния ръст на цените и в очакването на отговор от Европейската комисия по процедурата за нотификация на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ. Липсата на подпомагане ще застраши хиляди работни места. За всяко работно място, създадено в енергоемката индустрия, се създават общо между 1.4 и 7.5 работни места в други отрасли.

Направеният анализ от Ernst & Young[1] оценява последствията от новата цена „задължения към обществото“ на базата на три сценария: 1) Ръст на цената от 01.08.2015г., съгласно приетото решение на КЕВР без облекчения за засегнатите индустрии; 2) Прилагане на Наредбата за облекчаване на тежестта на ВЕИ за уязвимите индустрии върху новата цена от 01.08.2015г. и 3) Прилагане на Наредбата за облекчаване на тежестта на ВЕИ към цената за „задължения към обществото“ до 31.07.2015г. в размер от 18,93 лв./Мвтч.

В1 ПОДКРЕПА НА ПОЛИТИКАТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ТЕЖЕСТТА НА ВЕИ В КРАЙНАТА ЦЕНА НА ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЯТА ЗА ЕНЕРГОЕМКИТЕ ИНДУСТРИИ

От въвеждането й през 2009 г., цената за „задължения към обществото“ за индустрията е нараснала около 9 пъти до 2014 г., от началото на август 2015г. ръстът е в почти двоен размер. Сравнение на тарифите в ЕС показва, че в България, политическите разходи към крайната цена на електроенергията за индустрията, са едни от най-високите. От началото на август заемаме второ място по този показател в ЕС. Водещото място се дължи на факта, че от години държавите членки прилагат политики за облекчаване на енергоемките индустрии от тези нетипични разходи. Включително и Румъния въведе схема за подпомагане на енергоемките си индустрии и ще предостави държавна помощ в размер на 750 млн. евро. Анализът на ефектите подкрепя решението на законодателя и усилията на изпълнителната власт в България за реализиране на политика, насочена към намаляване на тежестта на цена „задължения към обществото“ за засегнатите енергоинтензивни индустрии, съобразено с Насоките на ЕС.

ИНДУСТРИЯТА ОЧАКВА КЕВР ДА ПРЕРАЗГЛЕДА РАЗМЕРА НА ЦЕНА „ЗАДЪЛЖЕНИЯ КЪМ ОБЩЕСТВОТО“

Изследването на Ernst&Young ясно показва, че увеличението на цена „Задължения към обществото“ над нивата от 18,93 лв./мвтч крие рискове за икономиката. Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ няма да е в състояние да ги компенсира напълно.[2] Ако искаме да повишим конкурентоспособността на производителите, да има подобрение в икономическите и социални показателите на страната и нови инвестиции, КЕВР трябва да се стреми към намаляване на цена „задължения към обществото“ под нива от 18,93лв./мвтч. Ненапразно национално представените работодателски организации реагираха изключително остро на ценовото решение на регулатора.

В случай че енергийните разходи бъдат увеличени, индустриите, опериращи на силно конкуренти глобални пазари и с борсово определени цени на произведените продукти, няма да могат да прехвърлят тези допълнителни разходи към клиентите си. В резултат на това, оперативната печалба на дружествата в тези сектори ще се свие. Това създава риск производителите да не бъдат в състояние да генерират достатъчно средства за покриване на очакваната възвръщаемост на своите капиталовложители (собственици и кредитори), което от своя страна може да доведе до закриване на дейността им. Подобен сценарий ще има пагубно влияние върху сектора и икономиката. Увеличение на цената за задължения към обществото (без прилагане на облекчения) би било еквивалентно на облагане на оперативната печалба на енергоемките компании средно с около 20% данък. Предоставянето на схемата за облекчения, в случая на увеличение на енергийните разходи, ще намали данъка до средна стойност от 6%.

В случай че цената за задължения към обществото се увеличи, но бъде въведено облекчение, икономиката рискува да загуби в средносрочен план:

– Годишна продукция от 4,055 млн. евро в енергоемките отрасли (пряко въздействие) и допълнително 3,590 млн. евро в други сектори на икономиката (косвен ефект) или общо 7,644 млн. евро в реални стойности. По този начин, помощта води до намаляване на риска с 2,659 млн. евро.

– Годишна брутна добавена стойност от 448 млн. евро в енергоемките отрасли (пряко въздействие) и 1,014 млн. евро в други сектори на икономиката (косвен ефект) или общо 1,461 млн. евро.Помощта води до намаляване на риска с 460 млн. евро.

– 14,910 работни места в енергоемките отрасли (пряко въздействие) и допълнително 49,777 работни места в други сектори на икономиката (косвен ефект) или общо 64,687 работни места. Помощта води до намаляване на риска с 42,253 работни места.

– Годишни инвестиции от 141 млн. евро в енергоемките отрасли. По този начин, помощта води до намаляване на риска със 71 млн. евро.

ФИСКАЛНИ ЕФЕКТИ

От 01 август 2015г., с влизането в сила на новите цени без действащ механизъм за намаляване на тежестта за засегнатите индустрии, бюджетът рискува да загуби около 2 млн. евро данък върху доходите на физическите лица (ДДФЛ), около 7 млн. евро осигуровки и около 6 млн. евро корпоративен данък. Ако Наредбата бъде одобрена от ЕК, загубите за фиска ще са сведени до 1 млн. евро ДДФЛ, около 3 млн. евро осигуровки и около 2 млн. евро корпоративен данък. В случай че цената за задължения към обществото се задържи на нивото от 2014 г. и помощта бъде въведена, се очакват допълнителни постъпления в бюджета в размер на около 2 млн. евро ДДФЛ, 9 млн. евро осигуровки и 3 млн. евро корпоративен данък, което ще компенсира над 17,5% от средствата отредени за компенсация.

Пълна версия на доклада може да бъде свалена от www.bfiec.org

[1] Анализът в доклада се базира на проекторешението на КЕВР, в което цена „задължения към обществото“ беше в размер на 40,12лв./Мвтч.

[2] По долу са изброени средносрочните ефекти от драстичен ръст на цената и влизане в сила на Наредбата за намаляване на тежестта на ВЕИ.
БФИЕК