Променени пазарни условия, динамични цени, постоянно обновяващи се политики по декарбонизация, налагащи нови изисквания. Това са характеристиките на непредвидимата среда, в която оперира българската енергоинтензивна индустрия, а справянето с възникващите предизвикателства изисква непрестанен диалог между промишлеността, енергийния отрасъл и държавните представители. Ръководена от необходимостта от вземане на конкретни и бързи решения в енергетиката, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) събра различните гледни точки в рамките на ежегодния форум „Индустриален триатлон: Климат, енергетика и околна среда“, който се проведе на 12 октомври 2023 г. в гр. София.
Официалното откриване на конференцията бе направено от Константин Стаменов, председател на УС на БФИЕК, Делян Добрев, народен представител и председател на Комисията по енергетика към Народното събрание на Република България, и Желяз Енев, директор на дирекция „Икономическа политика“ в Министерството на икономиката и индустрията.
В изказването си Константин Стаменов заяви, че енергоинтензивната индустрия в България е жизнеспособна и конкурентна. На фона на предстоящия продължителен и труден енергиен преход е необходимо разбиране на нейните нужди, а именно конкурентни и предвидими цени на природния газ и електрическата енергия.
Делян Добрев сподели очакване, че през 2030 г. страната ни може да добива значителни количества природен газ, като изтъкна напредването на проучванията в находището „Хан Аспарух“. Посочи, че последните събития, сред които и измененията в Закона за енергията от възобновяеми източници, дават надежда, че ще ползваме електроенергия на ниски цени.
Желяз Енев очерта стремежа към въглеродно неутрална икономика и представи ролята на представляваното от него ведомство, както и от позицията на Плана за възстановяване и устойчивост.
Дискусията протече в два панела. В рамките на първия, модериран от изпълнителния директор на БФИЕК д-р Ивайло Найденов, относно реформите в енергетиката бяха изложени позициите на КЕВР, ЕСО и НЕК, съответно от доц. Иван Иванов, инж. Ангелин Цачев и инж. Мартин Георгиев. Добрият опит по пътя към декарбонизация на „Аурубис България“ АД бе представен от мениджърa за енергийните проекти на дружеството, инж. Мартин Катинов.
Доц. Иван Иванов коментира ролята на КЕВР за развитието на борсовия пазар на електрическа енергия, като обяви създаването в началото на 2024 г. на сегмент за търговия със сертификати за зелена енергия. Обърна внимание и на механизма REMIT и каза, че развитието на европейския пазар предполага повишаване на трансграничните капацитети за междусистемна свързаност.
Инж. Ангелин Цачев представи визията на ЕСО за изграждане на високоволтов пръстен, който да свързва електроенергийните пазари на Югоизточна Европа с тези на Централна и Западна Европа. По думите му има значително увеличение на преносния капацитет на българската електроенергийна мрежа, но той е все още невидим, тъй като е в зависимост от съседните страни.
Инж. Мартин Георгиев направи изложение за това как НЕК се подготвя за новата си роля на пазара след отпадането на ангажимента като обществен доставчик. Коментира, че в рамките на годината ще бъде завършена рехабилитацията на каскадата „Момина клисура – Сестримо – Белмекен“, която е важна и за регулиране на системата и за производството, но разкри и тежкото състояние на ПАВЕЦ „Чаира“. По думите му съществен момент от прехода е обединяването на балансиращите пазари, както и преминаването към краткосрочни ценови стимули.
Инж. Мартин Катинов заяви, че диверсификацията на енергията при големите консуматори е много важна от гледна точка на разходите, емисиите и освобождаване на капацитет от електропреносните мрежи. В тази връзка той представи амбициозните проекти на „Аурубис България“ за изграждане на вятърна електроцентрала и за оползотворяване на отпадна топлина чрез турбина. Най-съществено е обаче осъществяването на газификация в периода до 2025 г., като тръбопроводът ще бъде изграден така, че да позволява преноса на водород в бъдеще. Стана ясно, че компанията работи и по сключване на дългосрочни договори за закупуване на електроенергия от ВЕИ.
В рамките на дискусията бяха поставени редица въпроси за надеждността на по-малките пазарни участници на борсовия пазар и финансовата им обезпеченост. Разисквана бе и темата за бъдещето на зеления водород в България и от какви мощности ще може да се произвежда. Освен това беше подчертано, че страната ни в бъдеще ще продължи да разчита на природния газ като преходно гориво.
Във втория панел, модериран от доц. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“, участие взеха Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт, Бетина Людмилова, административен директор в Българската ветроенергийна асоциация, д-р Светлин Филипов, инженер по ядрена безопасност в Мотт Макдоналд, и Боян Рашев от Денкщат.
В изказването си икономистът Калоян Стайков изрази опасение, че светът изглежда е забравил уроците от предходните кризи и акцентира върху необходимостта енергийните системи да имат натрупани излишъци, за да се гарантира сигурността им. Обърна внимание на трудностите пред провеждането на индустриалната политика в Европа, а именно демографската криза и ограничените финансови потоци, които възпрепятстват осъществяването на необходимите инвестиции.
Бетина Людмилова посочи, че енергийната криза засили необходимостта от повече инвестиции във възобновяеми енергийни системи, тъй като те могат да осигурят енергийната независимост и стабилността на цените. Тя напомни, че през миналата година производството на електрическа енергия от ВЕИ в ЕС за първи път изпревари електропроизводството от газ. По думите ѝ соларните инсталации имат добра симбиоза с вятърните централи, които са с по-постоянно производство. Обърна внимание, че вятърните мощности в страната технологично остарели и заяви, че ако бъдат обновени полезното им действие ще се увеличи. Според Людмилова нормативните уредби трябва да позволят на индустрията да се възползва от евтина енергия от ВЕИ чрез дългосрочни споразумения за закупуване на енергия (PPAs).
Светлин Филипов подчерта предимствата на ядрената енергия в декарбонизацията, като посочи, че тя е нискоемисионна, а ядрените централи са с дълъг период на експлоатация. Той разкритикува необоснованите енергийни стратегии, отсъствието на дългосрочно планиране и липсата на последователност и приемственост в енергетиката.
Павел Шейтанов представи новите условия по Схемата за търговия с емисии, които ще влязат в сила през 2026 г. Също така обърна внимание на Механизма за корекция на въглеродните емисии по границите, като отбеляза, че в бъдеще обхватът му ще се разшири и към други производствени сектори.
Боян Рашев коментира енергийния преход от гледна точка на необходимите за осъществяването му материали. Поясни, че за изграждането на т.нар. „зелени“ технологии и електрически автомобили са нужни големи количества суровини, чийто добив пък пък предполага разрастване на минна дейност. Тя, от своя страна, естествено ще консумира огромни количества електроенергия.
Събитието се проведе със съдействието на:
Генерален партньор: 
Партньори: 
Медийни партньори: 
