Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори
Деиндустриализацията на Европа трябва да бъде спряна! Индустриалните енергийни консуматори са гръбнака на децентрализацията в енергетиката! Настояваме за пълноценно използване на потенциала на индустрията в рамките на Националния план климат и енергетика до 2030 година!
Константин Стаменов: "Износът на евтин ток - пореден гаф"
2013-06-25
Изминаха повече от 20 години по пътя ни към пазарна икономика. Днес берем плодовете на този мъчителен преход. Имаме сива икономика, тормозен бизнес и беден народ. Незавършена либерализация в жп услугите, незавършена либерализация на електроенергетиката, монополни доставки на газ, нереално скъпи публични услуги, измислени лицензионни и регистрационни режими, нереформирана пенсионно осигурителна система, нереформирано здравеопазване. Накъдето се обърне човек, публични средства в размер на милиарди левове хвърчат за сметка на хората и бизнеса.
Нека не казват, че не е умишлено.
В енергетиката ситуацията е трудна и сложна. Дълги години управляващите тупаха топката в нежеланието си в сектора да влязат пазарни отношения. Преди 9 години няколко предприятия успяха да сключат двустранни договори за доставка на електроенергия и за нула време бройката им стана 60-70. До края на миналата година си бяха все толкова - основно фирми, консумиращи на високо напрежение. След тригодишна работа по актуализация на Закона за енергетиката се даде възможност и на фирми на средно напрежение да излязат на пазара. И към края на май т.г. имаме повече от 200 нови фирми с двустранни договори.

Регулация или пазар

В света досега няма измислен по-добър модел от пазарно определената цена. Затова смятам, че в енергетиката трябва да влязат пазарни отношения, за да няма корупция, безумни милиардни проекти и сгъстена мъгла. Регулацията от ДКЕВР постепенно трябва да се ограничи само до функционирането на мрежите за пренос и разпределение, каквото е изискването на европейските директиви към естествените монополи.
Но за съжаление влизането на пазарни отношения дълго време не се допускаше, а всяко забавяне струва пари. Днес говорим за около 1 млрд. лева на година, твърди доклад на Световната банка.
Какво целят обаче последните поправки на закона, приети набързо от парламента на първо четене? На първо място оптимизиране на студения резерв - това ни препоръчват ЕК и Световната банка и е крайно наложително.
След това - премахване на цветните добавки в цената на тока и заплащане само на такса достъп и пренос. Сумарно днес добавките са 34 лв. на мегаватчас както за бизнеса, така и за населението. Толкова струват достъпът, преносът, зелената, кафявата и такса невъзстановяеми разходи. Ако се гласуват промените и се приеме новият механизъм, би трябвало сумата на тези добавки в крайната цена да намалее, твърдят депутати и ДКЕВР.
Намаляване на кафявата добавка означава преглед на високоефективните производства. Публична тайна е, че държавни и общински топлофикации не работят високоефективно, каквито са изискванията на европейските директиви. Произведената от тях електроенергия се изкупува на нива 250-300 лв./МВтч. Но поради невъзможност да поскъпне цената на топлинната услуга за населението, ще бъдат ударени не топлофикации, а новоизградените заводски когенерации, чийто ток се изкупува два пъти по-евтино, а в същото време те са високоефективни. Това означава фалит за тях. Така тежестта от реформата всъщност се плаща от бизнеса.
Не може да се отрече, че в предложените промени има и рационални моменти. Например по-ясно се дефинират правата на Електроенергийния системен оператор за сигурността на мрежата. Поради многото нови мощности от възобновяеми източници, неустойчивото производство от тях и спада в консумацията се налага ограничаване на производството. Такива ограничения бяха налагани през последните три месеца както на ВЕИ производители, така и на редица конвенционални електропроизводители като АЕЦ, ТЕЦ "Марица-изток 2" и други.
Дава се възможност приходите на България от квоти емисии да се използват за заплащане на зелената енергия, макар че това предложение е направено още миналата година от индустрията. Това е нещо важно и е в интерес на енергетиката, индустрията и битовите потребители.

Заблудите с износа

В петък икономическият министър Драгомир Стойнев заяви, че износът се освобождава от всякакви добавки и износителите ще плащат само за достъп и пренос. Добавките обаче ще останат да се плащат от вътрешния пазар?!
Вярно, това предложение идва при гърчеща се българска икономика. Но някой е подвел министъра, че икономиката консумира едва 30% от електроенергията, а останалите 70% било битово потребление. Истината е, че 30% харчи индустрията, а 30% - секторът на търговията и услугите, т.е. общо 60% е стопанското потребление.
Ефектът от износа на евтин ток е директен износ на работни места. Експортът на електроенергия трябва да се осъществява при условията, при които се продава на вътрешния пазар. През 2011 г. бе осъществен рекорден износ на ток и приходите бяха около 700 млн. лева. В същата година само предприятията, които представлявам, са реализирали приходи от близо 10 млрд. лева. При това приходи, формирани от износ на стоки.
Ако се осъществи евтин експорт, това едва ли ще създаде работа на миньорите от Маришкия басейн, тъй като ще се изнася токът на АЕЦ "Козлодуй". Когато се говори за отпушване на износа на ток, не бива да се забравя, че това е една малка брънка от цяла система. Износът на евтина електроенергия удря директно българската конкурентоспособност. И може да доведе до затваряне на предприятия. Каква е логиката да изнасяме ток на безценица, ако няма вътрешно потребление? Защо не продаваме евтино в България, а подпомагаме икономиките на съседните държави?
В началото на 2012 година изследване на консултантската компания KPMG показа, че българската индустрия плаща най-високата цена за електроенергия в Европа.
Обяснението е в две причини - в много държави се прилагат различни модели за облекчаване на базовите индустрии от разходи за електроенергия. Това са хиляди работни места, по-дълга преработка в местни компании и износ на стоки с висока добавена стойност. Втората причина е, че в България цените на дребно на тока са почти равни на цените на едро. Това е икономически алогично, тъй като разходите за преноса и доставките на ниско напрежение са много по-високи.
Това е именно кръстосаното субсидиране в България. В последните години то се превърна в кълбо, което никой не иска или не смее да разплете. От една страна, потребителите на ток субсидират тези на парно, от друга - голямата индустрия субсидира бита, от трета всички българи - бит и бизнес, сега ще субсидират чуждестранни предприятия чрез евтиния износ на ток.

Какво да се прави

Има няколко неща в закъсалата с проблеми енергетика, които може още днес да облекчат ситуацията, без да се чака промяна на закони.
Едно от тях е предоговаряне на контрактите с двете американски централи "Марица-изток 1" и "Марица-изток 3". Вариантът, който предлага Европейската комисия, е добавката "невъзстановяеми разходи" да се поеме от бюджета, но не и да се плаща от битови и стопански потребители, както е сега.
Друго решение с голям потенциал е въвеждането на работещи проекти за енергийна ефективност. Добра топлоизолация може да намали с 30-40% количеството консумирана енергия за отопление. Ето това е чудесен начин да се намалят сметките. Изходът е агресивно използване на европейските фондове, но с прозрачни процедури.
Топлофикациите трябва да инвестират в когенерации, за да станат високоефективни, както направи дружеството в Пловдив например.
В енергетиката трябва да се пипа много внимателно и отговорно - вече няма никакво място за грешки и за извинения.
Константин Стаменов
Галерия