Българската федерация на индустриалните енергийни потребители (БФИЕК) подкрепя климатичните цели на Европейския съюз и признава Системата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ) като ключов пазарен инструмент за стимулиране на декарбонизацията на индустрията. В същото време текущата ревизия на стойностите на референтните показатели за безплатно разпределение трябва да гарантира, че климатните амбиции се реализират по начин, който запазва конкурентоспособността, инвестиционния капацитет и дългосрочната жизнеспособност на европейската индустриална база.
Енергоинтензивната индустрия (ЕИИ) е пряко и непропорционално изложена на въздействието на СТЕ, както чрез преки разходи за емисии, така и чрез косвеното въздействие върху цените на електроенергията. При сегашните нива на цените на европейските квоти за емисии от 60–80 EUR/tCO₂, компонентът на въглеродните разходи представлява значителен дял от цената на електроенергията и в някои случаи достига 30–40% от крайната цена на електроенергията за промишлените потребители. Това създава структурно, конкурентно и неравностойно положение за европейската индустрия спрямо международните конкуренти, работещи при значително по-ниски енергийни и въглеродни разходи.
В същото време ускореното намаляване на безплатните квоти протича паралелно с рязкото увеличаване на Линейния коефициент на намаление (ЛКН) до 4,3% от 2024 г. и до 4,4% след 2028 г. Съвкупният ефект от тези мерки оказва нарастващ натиск върху ЕИИ с темп, който значително надхвърля реалистичните цикли на промишлена трансформация.
В този контекст намаляването на референтните показатели следва да отразява действителния технологичен напредък и реалистично постижимите пътища за декарбонизация в рамките на всеки сектор. Методологиите за определяне на референтните показатели следва да избягват да разчитат на теоретично най-добре представящите се инсталации или технологии, които все още не са търговски приложими в промишлен мащаб. За да се запазят промишлената дейност и инвестициите в рамките на Европейския съюз по време на прехода, е от съществено значение балансиран и основан на доказателства подход.
Въпреки че, БФИЕК подкрепя целите на Механизма за въглеродна корекция на границата (СВАМ), механизмът в сегашния си вид все още не осигурява еквивалентно ниво на защита срещу въглеродно изтичане. Остават важни ограничения, включително неяснота при прилагането, ограничен секторен обхват и липсата на ефективна защита за износа от ЕС, конкуриращ се на световните пазари. При тези условия преждевременното намаляване на безплатните квоти рискува да ускори деиндустриализацията и въглеродното изтичане, вместо да подпомогне намаляването на емисиите в световен мащаб.
За ЕИИ косвените разходи, свързани със СТЕ, остават едно от най-значимите предизвикателства за конкурентоспособността. Съществуващите механизми за държавна помощ за компенсиране на индиректните разходи остават разпокъсани и неравномерно достъпни в различните държави членки, а различията в бюджетния капацитет създават изкривявания на вътрешния пазар. България, например, все още не е въвела индиректна държавна помощ за своите ЕИИ, което поставя сектора в допълнително конкурентно неравностойно положение.
В същото време ЕИИ се нуждаят от значително по-голям достъп до финансиране на прехода, за да ускорят инвестициите в декарбонизация. По-голям дял от приходите от СТЕ следва да бъде насочен към проекти за промишлена трансформация в секторите, изложени на СТЕ, включително електрификация, енергийна ефективност, интегриране на възобновяеми енергийни източници, водородни приложения и пробивни нисковъглеродни технологии. Съществуващите механизми за финансиране, включително Модернизационния фонд, следва да осигурят ефективен и недискриминационен достъп за промишлени инсталации, обхванати от СТЕ, инвестиращи в намаляване на емисиите. Съществуващите ограничения за допустимост и практическите пречки рискуват да подкопаят способността на индустрията да декарбонизира в необходимия темп.
Текущото преразглеждане на СТЕ следва да бъде приведено в съответствие с целите на предстоящата рамка за Акселератор на промишлена декарбонизация и по-широката програма за конкурентоспособност на ЕС. Успешният промишлен преход зависи не само от сигналите за въглеродно ценообразуване, но и от наличието на предвидими регулаторни условия, достъпна нисковъглеродна енергия, необходимата инфраструктура и достъпна инвестиционна подкрепа, способна да ускори разгръщането на нисковъглеродни промишлени технологии в мащаб.
Поради това БФИЕК призовава за:
- преразглеждане на референтните показатели, което отразява реалистичните технологични и промишлени пътища за декарбонизация;
- преоценка на темпото на постепенното премахване на безплатното разпределение до момента, в който СВАМ стане напълно оперативен и демонстрира реална ефективност при предотвратяване на въглеродното изтичане, включително за ориентираните към износ сектори;
- по-силна и по-хармонизирана защита срещу косвените въглеродни разходи в целия ЕС;
- подобрен достъп на предприятията, изложени на СТЕ, до инструменти за декарбонизация, финансирани от СТЕ, включително Модернизационния фонд и Иновационния фонд;
- балансиран регулаторен подход, който отчита промишлената конкурентоспособност, достъпността на енергията, инвестиционните цикли и риска от деиндустриализация наред с климатичните цели.
Климатичният преход в Европа може да успее само ако е придружен от силна индустриална основа. Запазването на ЕИИ в рамките на ЕС е от съществено значение не само за икономическия растеж и заетостта, но и за устойчивостта на веригите на доставки, стратегическата автономност и достоверността на дългосрочната климатична стратегия на Европа.
БФИЕК остава готова да се ангажира конструктивно с Европейската комисия и всички заинтересовани страни в подкрепа на балансирана, предвидима и икономически устойчива рамка на СТЕ.
