ДО:
Г-Н АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
КОПИЕ ДО:
МЕДИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Относно: Опасност от повишаване на цените на природния газ за индустрията
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА,
На брифинга от 12 януари 2022 г. заявихте, че „Булгаргаз“ ЕАД следва да доставя най-евтиния си газ само на потребителите по регулирани цени. Това е директна заявка за кръстосано субсидиране на пазара на природен газ. Такива действия ще повишат необосновано цената за индустрията.
Категорично се противопоставяме на подобна политика!
Изразените от Вас идеи противоречат на пазарната логика и на организацията на пазара на природен газ у нас поради следните причини:
- Доставките по дългосрочния договор между „Булгаргаз“ ЕАД и ООО „Газпром експорт“.
Доставките по дългосрочния договор между „Булгаргаз“ ЕАД и ООО „Газпром експорт“ се осъществяват въз основа на заявените годишни количества от всички потребители, включително индустрията. Ценовата формула, по която „Булгаргаз“ ЕАД заплаща газа на ООО „Газпром експорт“, е валидна за цялото количество, доставяно по договора, а не само за количествата на потребителите с регулирани цени. Това е и причината „Булгаргаз“ ЕАД да включва в цялост тези количества при формирането на цената, която предлага за утвърждаване от страна на КЕВР. Бихме искали и да припомним, че това е и причината, поради която цената, определена в договорите за доставка на газ по „свободно договорени цени“ между „Булгаргаз“ ЕАД и промишлените предприятия, е цената, която общественият доставчик предлага за утвърждаване. Условията по договорите са такива, че доставната цена за индустрията зависи от процеса по ежемесечното утвърждаване на регулираните цени.
Припомняме също така, че цената по този договор е индексирана основно към цената на холандската газова борса TTF, която в последните месеци се характеризира с екстремни стойности и висока волатилност. Не може да се изключи хипотезата, че в бъдеще стойностите на спотовата компонента ще са по-благоприятни от тази на нефтеноиндексираната. Това е наблюдавано в недалечното минало и подобна ситуация би оказвала друг тип въздействие върху пазара. С оглед на това, разделното ценообразуване за крайните клиенти в зависимост от това дали са на регулирани или свободно договорени цени на един и същи газ при съществуващите понастоящем условия е недопустимо, тъй като създава привилегировани и непривилигеровани потребители. Това директно противоречи на пазарната логика и конкурентното право на ЕС.
Нещо повече, съгласно Наредба №2 за регулиране на цените на природния газ, цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи е ценообразуващ елемент на регулираните цени (чл. 17, ал. 5). В чл. 17, ал. 3 на Наредба №2 изрично се посочва, че „[…] Общественият доставчик образува цената на природния газ на входа на газопреносните мрежи въз основа на прогнозните разходи за неговата доставка и прогнозните количества природен газ за доставка от дружеството във връзка с обществената доставка на природен газ, програмата за освобождаване на природен газ, както и дългосрочните договори и краткосрочните сделки за доставка на природен газ по свободно договорени цени, по които е страна. […]“.
Това се отнася и за количествата газ от Азербайджан, който понастоящем е на по-конкурентна цена. Следователно позитивните ефекти от този внос се разпределят към всички клиенти на „Булгаргаз“ ЕАД доколкото те влияят на цената на входа на газопреносната система и доколкото всички доставки до крайни клиенти са обвързани с процедурата по ценово регулиране.
Индустрията не желае специално отношение. Индустрията желае справедливо отношение.
Бихме искали да отбележим и обстоятелството, че индустрията е редовен платец на своя доставчик. На този фон, най-големият потребител на природен газ по регулирани цени трупа огромни задължения към „Булгаргаз“ ЕАД (понастоящем – над 1 млрд. лв.), което в перспектива може да заплаши финансовата стабилност на „Булгаргаз“ ЕАД и БЕХ ЕАД, както и да постави под риск доставките на газ от Русия в случай на изпадане в невъзможност те да бъдат заплащани.
- Кръстосаното субсидиране.
Многократно сме изразявали становището, че стремежът за осигуряване на достъпна енергия (електрическа, топлинна и природен газ) за бита е разбираем, но е крайно време социалната политика на държавата да спре да се осъществява през енергийната система. Справянето с енергийната бедност обаче преминава през целенасочени програми за социално подпомагане на нуждаещите се и реализиране на мащабни мерки за повишаване на разполагаемия доход на населението. Тази отговорност и функция на държавата не бива да се прехвърля на пазарните участници.
Българската индустрия дълги години субсидира цените на електроенергията и топлоенергията за бита чрез цена „задължения към обществото“ на пазара на електрическа енергия. Сега се създават очаквания промишлеността да поеме тази роля и на пазара на природен газ, заплащайки по-високи цени. Това идва на фона на няколкомесечна тежка за потребителите ситуация на пазара на електрическа енергия, изчерпани резерви и висока несигурност за базовата индустрия.
Бихме искали да припомним, че и понастоящем „Булгаргаз“ ЕАД има възможността да продава на цена под регулираната, стига това да не води до кръстосано субсидиране. Това е уредено в чл. 6 от Наредба №2: „Енергийните предприятия могат да прилагат по-ниски от утвърдените от комисията цени, при условие че това не води до кръстосано субсидиране между отделните дейности, както и между групите клиенти.“
- Цена „задължения към обществото“.
Към цената на природния газ се заплаща и добавка за задължения към обшеството, чийто размер също се определя от КЕВР. Тази ценова компонента покрива разходите на „Булгаргаз“ ЕАД за нагнетяване, съхранение и добив на природен газ в ПГХ „Чирен“. Тези задължения произтичат основно от наличието на клиенти с неравномерно потребление в годишен разрез, които са най-вече топлофикационни дружества. Въпреки това, съгласно Наредба №2 тези разходи се заплащат солидарно от всички пазарни участници, включително и от индустрията, която е с равномерно потребление.
С оглед на гореизложеното, категорично заявяваме, че всяка предпоставка за допълнително повишаване на цените на енергоносителите за базовата индустрия за сметка на „евтиното парно“ ще има всеобщ отрицателен ефект върху цялото стопанство на страната. Наред с електроенергията, природният газ е основен ценообразуващ фактор в черната и цветната металургия, азотно-торовата и химическата промишленост, циментопроизводството и стъклопроизводството.
Тези отрасли у нас са експортно ориентирани и имат съществен принос към търговския баланс и формирането на БВП на страната. Преработващата промишленост е и основен работодател в страната. Поради характера на продуктите, произвеждани от базовата индустрия, повишаването на производствените им разходи води до множество отрицателни ефекти:
- Генерира се инфлация, породена от поскъпването на строителните и опаковъчните материали, торовете (които оказват влияние и върху цените на храните), машините, съоръженията и оборудването;
- Вкарва предприятията в режим на минимизиране на разходите, който се изразява в прекратяване на инвестициите, намаляване на производството, намаляване на разходите, вкл. социалните, като в крайни случаи се стига до съкращаване на работни места;
- Загуба на конкурентоспособност спрямо преки конкуренти в ЕС и в трети страни с по-ниски разходи за енергоносители. В този случай повишаването на цените на енергията, покачването на цените на продукцията, когато това е възможно, и намаляването на производствните мощности, води до загуба на дял на външните пазари. При някои производства тези ефекти се подсилват, поради това, че продуктите им се продават на световни борсови цени и нарастналите разходи не подлежат на прехвърляне в крайната цена. Това важи с особена сила за базовите метали и торовете. Така се оказва пряко отрицателно въздействие върху експорта на страната и платежния ѝ баланс. България е отворена икономика, в която много от производствата са експортно ориентирани и конкурентоспособността е от съществено значение за поддържане на икономическия ръст;
- Повишаването на производствените разходи води до влошаване на инвестиционната среда, тъй като спира капиталовложенията в съществуващи и нови производства. В случаите, в които дадено предприятие е част от международна корпорация или група, може да се стигне до решение за затваряне и/или преместване на съответния нерентабилен производствен актив извън страната. По този начин страната търпи щети и от загуба на производствен потенциал.
- Базовата индустрия е основополагаща за осигуряването на материалите, необходими за осъществяването на зелената сделка и нисковъглеродния преход на енергетиката и икономиката. Енергоинтензивните отрасли също са важна част от кръговата икономика – металургията и стъкларската промишленост, например, осигуряват огромна възможност за пълното рециклиране на метали и стъкло, торовите заводи оползотворяват сярната киселина, получена в металургията в резултат на очистването на газовете и т.н. Неконкурентоспособността на такива производства у нас може да доведе до изместването им и осъществяването на дейността им на места с по-ниски екологични стандарти. Това явление е известно като „изтичане на въглерод“.
Поради това като индустриалци настояваме да продължаваме да закупуваме природния си газ на достъпни цени, за да се запазят конкурентоспособността, работните места и експортния потенциал на националната икономика. Също така, Ви приканваме към диалог, какъвто сме имали досега на добро равнище, като Ви насърчаваме да обсъждате всички намерения за промяна на пазарния модел със заинтересованите страни.
С уважение:
Ивайло Найденов
Изпълнителен директор на БФИЕК
