Становище на БФИЕК по План за възстановяване и устойчивост на Република България

ДО:                                                                                                                                                                  

Г-Н ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Относно: Становище на БФИЕК по План за възстановяване и устойчивост на Република България

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) представлява интереса на българската енергоинтензивна индустрия на пазарите на енергия и по въпросите, свързани с околната среда, включително декарбонизацията и кръговата икономика. Членове на БФИЕК са структуроопределящи за националната икономика предприятия с висок принос към износа и брутната добавена стойност. Годишното потребление на електроенергия на представляваните от нас предприятия възлиза на 4400 GWh (49% от промишленото потребление у нас), а консумацията на природен газ – на 7500 GWh (54% от промишленото потребление у нас). В тази връзка, всички политики в областта на енергетиката и околната среда, включително декарбонизацията и кръговата икономика, оказват съществено въздействие върху конкурентоспособността на енергоинтензивната индустрия.

Нашата позиция е, че съществува значителен потенциал на индустриалните площадки за развитие на: децентрализирано производство на електроенергия в комбинация с технологии за съхранението ѝ; осъществяване на комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия; оползотворяване на отпадна топлина; предоставяне на гъвкавост на системно ниво (Demand-side response); развитие на интелигентни енергийни мрежи. Всичко това би преобразувало промишлените площадки и зони от потребители в производители-потребители на енергия (Prosumers) както със съществуващи, така и с бъдещи инсталации. Осъществяването на тези възможности би допринесло за развитието на енергийните пазари у нас, както и за декарбонизацията, енергийната ефективност и енергийната сигурност. По този начин енергоинтензивната индустрия би разширила ролята си в енергетиката на страната извън статута си на потребител, както и би могла да стане консолидационен център за изграждане на енергийни общности от съвременен тип. Възприемането на такива мерки ще позволи разгръщането на пълния потенциал на енергоинтензивните предприятия за постигането на прехода към кръгова и нисковъглеродна икономика.

Тази наша позиция е изразявана многократно пред изпълнителната власт във връзка с разработката на множество стратегически документи като Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата, Националната програма за развитие „България 2030“ и други.

В тази връзка бихме искали да изтъкнем, че Планът за възстановяване и развитие би следвало да формира интегрална част от документална система, обвързваща и допълваща целите и приоритетите на Интегрирания план за енергетика и климат, плановете за справедлив енергиен преход, Националната програма за развитие „България 2030“, енергийната стратегия на страната и др. За съжаление част от тези документи все още не са изготвени, което затруднява поставянето на единна стратегическа рамка.

В допълнение, считаме, че се обръща недостатъчно внимание на промишлеността в страната, въпреки голямото ѝ значение за националната икономика. Приносът на промишлеността към брутния вътрешен продукт е 21,6 млрд. лв. за 2018 г. (20% дял) и 21,8 млрд. лв. за 2019 г. (18,4% дял). Това е принос към БВП, сравним с този на промишлеността в Нидерландия (20% дял) и в Германия (23%) и надвишаващ приноса в Белгия (13,8% дял), Великобритания (10,2%) и Франция (11,5%). Приносът на промишлеността към брутната добавена стойност на страната за периода 2017 – 2019 г. е между 21 млрд. лв. и 21,7 млрд. лв. (21-24%). Само в добивната и преработващата промишленост са заети 19% от наетите на трудов договор лица (512 хил. в края  на 2019 г. и 490 хил. в края на второ тримесечие на 2020 г.). За сравнение, през 2019 г. индустрията на Германия, вкл. енергетиката, допринася за 17,3% от заетостта, а във Франция и Нидерландия този принос е съответно 9,4% и 8,6%. Вярваме, че тези данни говорят красноречиво за мястото на индустрията в българската икономика.

Нещо повече, нейното значение, особено това на енергоинтензивните производства като добивна, металургична, химическа, стъкларска и циментова промишленост, ще расте, тъй като развитието на цифрови и нисковъглеродни технологии ще повиши търсенето на суровини и материали. Това се изтъква и от Европейската комисия, която подчертава фундаменталната роля на енергоинтензивната индустрия за нисковъглеродния преход и кръговата икономика в съобщението си за европейската зелена сделка (COM/2019/640 final).

По-долу изразяваме коментарите си по отношение на конкретни области от Плана за възстановяване и устойчивост.

1. Стълб 1: Иновативна България, област „Интелигентна индустрия“

Развитието на индустриални паркове само по себе си е недостатъчна мярка за реиндустриализацията на страната, доколкото не се адресират проблемите с конкурентоспособността и запазването на съществуващата индустрия. На първо място следва да се оползотвори максимално съществуващата индустриална инфраструктура и да се подкрепи конкурентоспособността на съществуващите производства. Много от тези производства са част от интегрирани производствени вериги, характерни за кръговата икономика, като тези вериги следва да се запазят и доразвият, а където не съществуват – да се създадат. След това следва да се подпомогне преходът на производствата към нисковъглеродна икономика, включително чрез насърчаване на горепосочените мерки за разгръщането на пълния потенциал на енергоинтензивните предприятия. Поради това приветстваме заявената подкрепа за въвеждане на нисковъглеродни, ресурсно и енергийноефективни технологии, като считаме че това следва да бъде приоритетното направление в област „Интелигентна индустрия“, особено що се касае до дигитализация и изграждане на интелигентни енергетични и производствени системи. Развитието на нова инфраструктура следва да се извършва след изчерпване на възможностите на наличната индустриална инфраструктура и то само, когато има ясно изразени потребности от нея.

Проекти за развитие на нисковъглеродни и възобновяеми енергийни източници за покриване на собственото потребление, децентрализирани системи за съхранение на енергията и активното управление на потреблението биха могли да се подпомогнат и от Стълб 2: Зелена България, област „Кръгова и нисковъглеродна икономика“.

Тези мерки следва да бъдат допълнени и с по-обща стратегия за подкрепа на индустрията у нас като например въвеждане на механизъм за защита от изтичането на въглерод и по-решителни мерки за либерализация на пазара на енергия, които да гарантират конкурентни цени на електроенергията и природния газ.

2. Стълб 2: Зелена България, област „Кръгова и нисковъглеродна икономика“

По отношение на енергийната ефективност считаме, че мерките за енергийна ефективност в сградите следва да се изпълняват основно под формата на ЕСКО договори и да не се ограничават до поставяне на топлоизолация, а да включват и обновяване на сградните инсталации. Тези инвестиции се изплащат посредством реализираните намаления на разходите за енергия, поради което грантовото финансиране за тях следва да бъде ограничено.

Част от средствата биха могли да бъдат използвани за проекти за подобряване на енергийната ефективност в промишлени инсталации и в транспорта, за развитие и внедряване на нисковъглеродни технологии и за развитие на иновативни продукти, оползотворяващи отпадни материали от други производства.

В допълнение, създаването на пазарни стимули за покупко-продажба на удостоверения за енергийни спестявания би ускорило постигането на целите за намаляване на първичното и крайно енергийно потребление.

По отношение на предложеното развитие на хидромелиорации бихме предложили включването на проекти, подпомагащи реализирането и подобряването на кръговото оползотворяване на водите на промишлените площадки, както и осигуряването на достъп до алтернативни водоизточници за промишлени нужди.

3. Стълб 4: Справедлива България, област „Бизнес среда“

Приоритетните проекти в тази област са насочени към дигитализиране на съдебната система и цифровизация на масиви данни на различни административни единици. Достъпът до информация и подпомагането на съдебната система са с безспорно значение за гарантиране на прозрачни обществени отношения, в частност – на бизнес средата.

Считаме, обаче, че основните приоритети в тази област следва да са насочени към намаляването на административната тежест чрез възможност за получаване на всички необходими документи от държавната и местната администрация, Националния статистически институт и т.н. изцяло електронно на едно „електронно гише“. Следва да се подобри и комуникацията между институциите, които да изискват по служебен път необходимите им документи. Към момента съществуват елементи на електронно управление, но следва да се изгради цялостна електронна администрация с необходимите равнища на киберсигурност. Тази необходимост стана очевидна в настоящата пандемична обстановка.

Също така считаме, че списъкът с показатели за изпълнение на целите на Плана следва да бъде разширен и да включва не само показателите, заложени в Националната програма за развитие. Планът следва да включи показатели, отчитащи възстановяването след COVID-19, както и специфични показатели за проследяването на изпълнението на конкретните проекти. Необходимо е освен целеви стойности, да бъдат зададени и междинни стойности на показателите, за да може да се следи напредъкът по плана и да се предприемат коригиращи действия, ако и когато това е необходимо.

Вярваме, че нашите коментари ще допринесат за подобряването на Плана за възстановяване и устойчивост като оставаме в готовност за продължаване на конструктивния диалог.

С уважение:

Ивайло Найденов
Изпълнителен директор на БФИЕК