Изх. №363/10.04.2020 г.
ДО:
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
КОПИЕ ДО:
Г-Н ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ НС
Г-Н ЕМИЛ КАРАНИКОЛОВ
МИНИСТЪР НА ИКОНОМИКАТА
Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА
ДОЦ. Д-Р ИВАН ИВАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КЕВР
Относно: Становище по Проект на Закон за индустриалните паркове
Уважаеми госпожи и господа,
С преходните и заключителните разпоредби на предложения проект на Закон за индустриалните паркове се въвеждат множество по обем изменения в Закона за енергетиката. Всички те регламентират понятията „затворена електроразпределителна мрежа“ и „затворена газоразпределителна мрежа“. Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори подкрепя законодателните промени, тъй като те ще решат конкретни многогодишни казуси.
Европейските директиви също препоръчват на страните членки да регламентират затворените разпределителни системи. Това се текстовете на чл. 28 в Директива 72/2009/ЕО за електроенергията и чл. 28 в Директива 73/2009/ЕО за природния газ.
Макар, че тези изменения в Закона за енергетиката се предлагат с преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закон за индустриалните паркове (ПЗИП), те биха обхванали по-широк кръг стопански субекти от операторите на индустриални паркове по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ПЗИП.
С тези изменения режимът на операторите на затворени електро- и газоразпределителни мрежи се приравнява към лицензионния режим на електроразпределителните и газоразпределителните предприятия. Последните оперират големи лицензионни територии и значителен брой клиенти. Основната им задача е поддръжката, развитието и оперативния контрол на разпределителната мрежа на съответната територия. Същевременно, с §6, т.16 от Преходните и заключителните разпоредби на проекта на Закон за индустриалните паркове, се създават нови точки 24д и 24е в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно тях затворените разпределителни мрежи се дефинират като „мрежа, която служи за разпределение на електроенергия (съответно природен газ) в индустриална зона или друг географски обособен промишлен или търговски обект или обект с общо ползване на услуги, където дейностите или производственият процес на ползвателите на тази мрежа са интегрирани поради определени технически причини или причини, свързани с безопасността, или където разпределението на електроенергия се осъществява основно за собственика, оператора на мрежата или за свързани с тях предприятия.“
Поради това, в обхвата на тази дефиниция твърде вероятно ще попаднат редица големи промишлени предприятия. На техните промишлени площадки, поради исторически обстоятелства, има потребяващи обекти на трети страни. Това са исторически възникнали свързаности, когато на една територия е имало един собственик с множество производства. След 1990 г. тези производства са приватизирани и са придобити от различни юридически лица. Те не са свързани с преносната и разпределителната мрежа и често се захранват от собственика на основното производство и прилежащата му инфраструктура. В този случай възникват основателни опасения, че тези предприятия ще бъдат принудени да кандидатстват за лицензия за оператор на разпределителна мрежа, имащи всички задължения на операторите на електро- и газоразпределителни мрежи съгласно Закона за енергетиката. Единствените изисквания, които няма да се прилагат към операторите на затворените електроразпределителни мрежи, съгласно предложения нов чл. 88а в ЗЕ, са отпадането на задължението за публикуване на общите условия в ежедневник и задълженията по чл. 90 от ЗЕ.
Това би обременило неимоверно промишлените предприятия, чиято основна дейност не е да бъдат електро- и газоразпределителни дружества. Следва да се има предвид, че предприятията в страната, които са в хипотезата на разпределителни системи, доставят на силно ограничен брой обекти на трети страни. В някои случаи се касае за единичен обект, присъединен чрез една линия към трансформатор на предприятието. Поради това, тези случаи следва да бъдат на облекчен лицензионен и регулаторен режим в сравнение с разпределителните предприятия.
Малките предприятия, ползващи обща инфраструктура, не могат да отделят средства, за да бъдат независимо присъединени. Такива нови захранвания често струват милиони и мрежовите оператори също отказват подобни инвестиции. С либерализирането на пазара обаче малките предприятия са скрити зад съоръженията на голямото предприятие и нямат възможност да участват на пазара. Надяваме се това също да бъде съобразено като се регламентира заплащане на мрежовите услуги на собственика на съоръжението. Напомняме, че сега търговското мерене е на границата на имота. Привестваме да се даде възможност на малък/среден субект в дадена индустриална зона да сключи самостоятелен търговски договор по свободно договорени цени и на собствен риск.
Не на последно място, отчитайки спецификата и ограничения обхват на затворените разпределителни системи, Директива 72/2009/ЕО и Директива 73/2009/ЕО изрично предвиждат възможността операторите на затворени разпределителни системи да бъдат освободени от задължението тарифите за пренос и разпределение или методиките, на които се основава тяхното изчисление, да подлежат на одобряване от регулаторния орган. Това изискване се прилага само при искане на ползвател на затворената разпределителна система. Считаме, че този подход е практичен с оглед избягване на изрична бюрократична тежест, както за операторите на тези системи, така и за регулатора. Поради силно лимитирания обхват на затворените разпределителни системи и предвидения контролен механизъм при изрично искане от страна на техен ползвател, не виждаме риск за допускане на злоупотреби от страна на операторите на тези системи.
Нашата позиция е, че въвеждането на затворените разпределителни мрежи следва да способства за урегулирането на гореописаните случаи, като позволи на предприятията да бъдат възмездени за използването на техни съоръжения от трети страни. Тези съоръжения се поддържат от предприятията за сметка на инвестиционните им програми.
Нашият призив е въвеждането на понятията „затворена електроразпределителна мрежа“ и „затворена газоразпределителна мрежа“ в българското законодателство да стане изцяло съобразно текстовете на Директива 72/2009/ЕО и Директива 73/2009/ЕО, както и да не обременява излишно промишлените предприятия, доставящи на трети страни енергия през собствените си съоръжения по силата на обстоятелствата.
Изразяваме и нашата готовност за участие при изработката на конкретни текстове.
С уважение:
/п/
Константин Стаменов
Председател на УС на БФИЕК
