БФИЕК изразява своето безпокойство от изключително неустойчивата законова и регулаторна рамка в енергийния сектор. Постоянното предлагане на ЗИД на ЗЕ прави енергийния и индустриалния сектори неатрактивни за продължаване на съществуващи и за привличане на нови индустриални инвестиции. В тази връзка БФИЕК настоява Народното събрание и Министерски съвет да предприемат и провеждат една по-консервативна и по-устойчива във времето стратегия за развитие на енергийното законопроизводство.
БФИЕК подкрепя усилията на българското правителство за реиндустриализация на страната и вярва, че устойчивите и дълготрайни закони в областта на инфраструктурата, енергетиката и околната среда са ключов фактор за успех на тази важна за страната ни политика.
БФИЕК настоява за провеждане на по-устойчива политика по отношение на структурните и кадрови реформи в държавната и регулаторна администрация в енергийния сектор. Като факт, за последните 12 години икономиката и енергетиката са ръководени от 9 министри, над 20 заместник министри, 6 председатели на ДКЕВР, 10 изпълнителни директори на НЕК и т.н. А вече се анонсират следващи промени, които отново блокират администрацията. Няма как подобни краткотрайни структурни модели и кадрови оборот да внушава устойчива стопанска среда и благоприятен инвестиционен климат в България. Българската енергетика и индустрия са поставени в условия на тежки изпитания както вътре в страната, така и на регионалния и световен пазари. Затова БФИЕК апелира и е готов да подкрепи формулирането и провеждането на устойчива енергийна и индустриална политика в интерес на стабилността и развитието на българската икономика.
БФИЕК настоява за провеждане на по-конструктивна политика по отношение на компаниите и услугите в енергийния сектор. Имиджът на българската енергетика трябва да се възстанови. Всяко недобре обмислено и политически конюнктурно решение спрямо необходимите инвестиции и ниво на обслужване в българските енергийни компании води до негативни рефлекторни последствия в българските индустриални сектори и предприятия, трудова заетост и безработица. Например, преоразмерените инвестиции във ВЕИ мощности, както и подценените инвестиции в мрежови съоръжения без качествена и устойчива регулаторна обосновка водят до недоверие в индустрията относно енергийната компонента на конкурентоспособността и сигурността на доставките. Индустриалните енергийни консуматори не са против зелената енергия, но стига да не застрашава сигурността на мрежата и поносимостта на цените. За разлика от големите паркове, по-малки разходи предизвикват разпределените производства на ВЕИ. Акцентът можеше да бъде поставен именно върху такива проекти. Без адекватни дългосрочни инвестиции в енергетиката, няма адекватни дългосрочни инвестиции в индустрията.
Днес страните членки на ЕС са заплашени от деиндустриализация. България също страда от скъпата енергия – високи цени на електроенергия и скъп придоден газ. Застрашените сектори създават най-високата добавена стойност за икономиката. Това са експортно-ориентирани предприятия, които работят в жестока конкуренция.
България се нуждае от консенсус сред политическите елити за стабилизиране на енергетиката и оттам на индустрията. Енергетиката ще излезне от кризата, при наличие на политики, които са нечувствителни към смяната на правителства и парламенти. Всяко друго решение ще има убийствена цена за икономиката и жизнения стандарт на населението.
УС на БФИЕК
