С какви чувства посрещна бизнесът съставянето на кабинета „Орешарски“? Какви са най-спешните мерки, които новото правителство трябва да предприеме, за да изведе България от продължаващата вече пет години криза? С тези и други актуални въпроси се обърнахме към Кирил Домусчиев – един от крупните индустриалци у нас. Като член на Управителния съвет на КРИБ, основател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори и съсобственик и управляващ големи компании като „Хювефарма“, параходство „Български морски флот“, „БМФ Порт Бургас“ и др., той играе важна роля в икономическия живот у нас. Кирил Домусчиев е „Мистър Икономика“ за 2011 г. за принос в развитието на индустрията в България.- Кои са първите мерки, които кабинетът трябва да предприеме, за да успокои бизнеса?
– Първото и най-малко нещо е премиерът и министърът на икономиката да проведат серия от срещи с бизнеса по болни за него теми. Тези срещи трябва да бъдат с работодателските организации и с големи асоциации като Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори например, като Минната камара и пр. Досега чувахме само обещания на предизборни форуми. Вече имаме легитимно правителство и е нормално ресорните министри да съберат бизнеса и да обсъдят темите. Защото засега чрез медиите до нас достига само противоречива информация, която предизвиква много недоверие и страх. Лично моите наблюдения са, че всеки се е свил и не смее да мисли за инвестиции и разширяване. Производството буксува, тъй като не се знае каква ще бъде бизнес средата. Пример за това са разнопосочните информации относно бъдещата цена на тока за индустрията, например. Знаете, че аз съм един от основателите на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), в която членуват 30-те най-големи предприятия у нас, като „Стомана“,“Аурубис“, „Биовет“, „Агрополихим“ и др. За определянето размера на инвестициите, за създаването на работни места и за тяхното поддържане е изключително важно да знаем каква ще е цената на енергията и конкретно на тока. А информацията, която получаваме, е за увеличение на таксите, което ще доведе до поскъпване на тока отново за сметка на индустрията. Нека уважаемите министри не забравят, че ние сме представили на Министерството на икономиката и енергетиката доклад, изготвен от KPMG, който анализира практиките и цените на тока за индустрията във всички европейски държави. Според това проучване цената на тока за индустрията в България е най-висока в ЕС, а цената на природния газ е 5 пъти по-висока спрямо останалите държави от Общността. За скъпия газ в България пише и в доклада на Барозу, изнесен на 22 май 2013 г. пред ЕК – факт, който според самия Барозу е парадокс.
– Докладът на KPMG не беше ли от 2012 година?
– Да, от края на 2012-а е, но нещата не са се променили, напротив – на Запад цената на тока пада, а у нас поскъпва заедно с газа, за който от години говорим, но все не намираме механизми да го получаваме на пазарни цени.
Само тези две цени са сериозна предпоставка за закриване на производства и за отблъскване на всякакви опити за инвестиции у нас. Затова, ако индустрията бъде натоварена с всички такси за пренос, „зелена“, „кафява“ и пр. енергия, това ще доведе до поскъпване на тока за нас и съответно до затваряне на производства, закриване на работни места и нови проблеми. Много се надявам, че новите министри са добри професионалисти и ще разберат това. Но за целта по-скоро трябва да се реализират срещи с бизнеса, за да се търсят решения. А решения има. Ние сме ги представили и те са на база на практики в много европейски страни. Въпрос на политическа воля е да се пипне в енергетиката, а не болният да се остави да се разболява още повече.
– Какви са тези решения?
– Решенията са добре известни. В края на май те бяха посочени и в докладите на Световната банка и на Европейската комисия за състоянието на българската енергетика. В тях се препоръчва час по-скоро държавният регулатор да стане независим, либерализиране на пазара, спиране на кръстосаното субсидиране, навлизане на пазарни отношения при всички производители на енергия, включително и на „зелена“, дори и чрез отваряне на пазар за зелените сертификати. Собствениците на ВЕИ явно имат огромно лоби, което обаче задушава индустрията. Представете си – някой си е сложил две перки или няколко слънчеви панела, седи си вкъщи и си гледа телевизия и всеки месец му идват огромни пари по сметките. А ние се мъчим да организираме производство, което трябва да е конкурентно, за да намери пазар. Как ще стане това?! И постоянно увеличават таксите за „зелена“ и пр. енергия! Кой ще ги плаща, когато фирмите фалират или се изнесат в чужбина?
– Обясненията са, че вие сте на свободния пазар и можете да договаряте по-евтин ток.
– Да, ние договаряме по-евтин ток от ТЕЦ или АЕЦ, но по мрежата, като го натоварят с един куп такси, той реално става изключително скъп. Само за последните две години тези допълнителни такси станаха 33% от сметката за ток. А същия ток го купува и търговецът, който го изнася. Само че той няма да плаща такси, а бизнесът ще ги плаща! Сега искат да прехвърлят 50% от „зелената“ и „кафявата“ енергия да я плаща бизнесът. Защо? За да го доубият!Нали „зелената“ енергия през 2020 г. трябваше да достигне 16%, а сме 2013-а и при така намаленото потребление делът на „зелената“ енергия вече е 25%, ако не и повече. Кой допусна това? Който го е допуснал – сега да се оправя! Държавата да намери баланс и механизъм за излизане от това положение. Румъния вече наложи мораториум на цените на „зелената“ енергия до 2017 г. – 5 години ще плащат само 50% от цената, която е била договорена. Но явно в Букурещ не искат да загробят индустрията си и да обеднят още населението си. Румъния трябва да ни бъде за пример, тъй като мисли и действа по-бързо от нас! А тук, обратното – умуват как да прехвърлят още негативи на гърба на бизнеса! Друг пример: „Стомана“ премести не малка част от производството си на арматурно желязо обратно в Гърция, защо ли?! Цената на ел. енергията за индустрията в южната ни съседка е по-евтина, а българската държава щедро продължава износа на евтин ток към Гърция (без такси и т.н.) Нека министрите не забравят, че единствено производството, индустрията, създават работни места и добавена стойност, вкарват пари от данъци и осигуровки. Защо върху тока за износ да не се начисляват такси, а само за бизнеса? За да имат комшиите по-евтин ток и да произвеждат по-евтина продукция ли?! И ако се направи един сериозен анализ, ще се види, че от износа на ток България не печели съществено. Докато добавената стойност, която изкарват машиностроенето, минната индустрия, химическата промишленост, биотехнологиите и пр., e огромна и национално значима. Само фирмите от БФИЕК дават над 20% от БВП. Колко дава износът на ток – 700 млн. лв. приход с минимална печалба?! За 2011 г. фирмите от БФИЕК, Браншовата Металургична и Минна Асоциации са реализирали приходи от 10 млрд. лв. със сериозна печалба. Ако убием кравата, която дава мляко, какво ще правим? Безработицата ще нарасне, улиците пак ще се изпълнят с недоволни – а това вече го видяхме. Министрите трябва да разберат, че решаването на проблема с безработицата всъщност е решаване на проблемите на индустрията.
– Все пак премиерът даде положителен знак чрез срещата с бизнеса за решаване на проблемите с регулаторните режими.
– Така е, но не мисля, че регулаторните режими са най-спешният проблем, който трябва да се реши. Има други, много по-спешни за бизнеса теми. Това с регулаторните режими сме го гледали вече – първото нещо, с което се захваща всеки нов кабинет като дойде на власт. Все правим срещи, все отменят режими – и нищо! Всичко е прах в очите, защото едни режими се отменят, но се появяват други.
– Кои са най-спешните проблеми?
– Те са три. Първият го казахме – цените на енергиите за индустрията – ток и газ. Вторият е подготовката на кадрите – като започнем от образователната система и квалификационните курсове. Безработицата наистина е голяма, но ми прави впечатление, че идват стотици кандидати на интервюта и нито един от тях не е подходящ за дадена работа, тъй като нямат нужното образование и квалификация. Трето – има много такси и данъци, за които е крайно време да се въведе регулация. Това е валидно особено за общините, които въвеждат какви ли не налози, някои без логика, които убиват бизнеса. Властта се хвали, че имаме 10% корпоративен данък, но ако почнем да добавяме и всички видове данъци и такси, които бизнесът плаща, реалното данъчно бреме скача между 30 и 40%. И това са изчисления, направени от икономисти. Това реално данъчно бреме отблъсква инвеститорите. Мога да дам пример с колега, собственик на бизнес сграда, която имаше нормална данъчна оценка, на база на която му начисляват данъците. В един момент оценката скочи на 2000 евро на квадрат. Ако има кой да му даде тези пари, той е готов веднага да продаде сградата, но такъв купувач няма. Една парадоксална оценка може да отблъсне всеки инвеститор. Друг парадокс е на фирми, които имат собствено сметоизвозване, пречиствателни станции и пр., да им се начисляват колосални такси за смет. Трети пример е с водите за индустрията, които поскъпнаха през последните години близо 600 пъти. „Свилоза“ се оплаква от това. В нашите предприятия ние използваме води, минали през ВЕЦ-овете в Родопите. При нас те се ползват за охлаждане и производствени нужди и, минавайки през пречиствателната ни станция, се връщат в реката. Данъците за тези води се увеличиха не знам колко пъти. Питам се, ако не използвахме тези води и те така си минават по реката, кой щеше да плаща на МОСВ?! Има много болни теми и парадоксални неща, на които може да се направи актуална регулация. Крайната цел е да има предсказуемост, яснота за бизнеса – как се определят таксите и данъците и какво ще плаща поне няколко години напред. Защото непредсказуемостта е основното нещо, което отблъсква бизнеса. Тук никой не знае дали утре на някой няма да му скимне поради някаква дупка в бюджета, да увеличи за пореден път било общински, било държавен данък. Така че новият кабинет има много теми, които трябва да обсъди с бизнеса, и да предприеме действия възможно най-скоро.
Белчо Цанев
Бончо Цанев
Цялата статия можете да прочетете тук
