На 25 септември 2025 г. на специализирана кръгла маса БФИЕК представи първите изводи от пътната карта за декарбонизация на енергоинтензивната индустрия, която сдружението разработва.
Пътната карта е целенасочено усилие на българската индустрия да оцени необходимите инвестиции и да идентифицира необходимата институционална подкрепа за успешната декарбонизация. Анализът обхваща ключови предприятия от черната и цветната металургия, химическата и циментовата индустрия.
Основните изводи от извършения анализ са:
- Делът на индустрията в БВП на България за 2023 г. е около 26%, или EUR 5,99 млрд., но делът ѝ в емисиите на страната е 5%;
- Дял на енергоинтензивната индустрия в износа около 24% (ок. 11,4 млрд. щ. д.) за 2024 г.;
- Това прави енергоинтензивната индустрия стратегически сектор за икономиката и регионалното развитие;
- Българската индустрия трябва да остане конкурентна на производители от държави в ЕС с по-евтина енергия и извън ЕС, които не участват в Схемата за търговия с емисии и често имат по-ниски производствени разходи;
- Ако не бъде подкрепена, българската индустрия е изложена на риск от „изтичане на въглерод“ и загуба на работни места;
- Декарбонизацията на енергоинтензивната индустрия е единствено възможна в партньорство и с подкрепа от страна на институциите;
Пътят за успешна декарбонизация на енергоинтензивната индустрия минава през:
- Национална пътна карта с ясни етапи и срокове, съгласувана между държавата, бизнеса и местните общности, а Пътната карта за декарбонизация да бъде в основата на бъдещата Индустриална стратегия на България;
- Единна администрация/координатор, който да отговаря за всички разрешителни и институционални взаимодействия между институциите и бизнеса при реализирането на проекти за декарбонизация;
- Финансови инструменти за големите индустриални предприятия:
- грантове и схеми за държавни помощи за ключови технологии;
- нисколихвени заеми и гаранционни схеми;
- Данъчни облекчения за зелени инвестиции.
- Регулаторна яснота и ускорени процедури за: възобновяеми източници, биомаса, енергийна инфраструктура, CCS/CCU (включително тръбопроводи), малки модулни реактори, водородни технологии и кръгова икономика;
- Спешна нужда от намиране на решения за декарбонизация на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия за индустриални цели;
- Припознаване на малките модулни реактори като технология от стратегическо значение с нулеви нетни емисии, както е заложено в Законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии на Европейския съюз;
- Внедряване на механизми за защита на конкурентоспособността:
- компенсации за непреките разходи за CO2 и разходите за електрическа енергия, подпомагане на производството на зелена топлинна енергия;
- стриктен контрол за прилагането на CBAM, защита от нелоялна конкуренция, пазар за нисковъглеродни продукти;
- стимули за индустриални симбиози за употреба на енергия и производство на продукти на кръговата икономика;
- стимули за рециклиране на опасни отпадъци и превръщането им в продукти, отчитайки генерираните от тях неизбежни емисии СО2.
- Подкрепа за иновации и пилотни проекти;
- Програми за обучение и преквалификация.
Събитието се проведе в хотел „Метрополитън“ с подкрепата на „Аурубис България“, а медийни партньори бяха порталите 3e-news и dir.bg Кръглата маса беше открита от г-н Константин Стаменов, председател на УС на БФИЕК. На него присъстваха г-жа Невена Лазарова, заместник министър на икономиката и индустрията и г-жа Ива Петрова, заместник министър на енергетиката. Приветствия постъпиха от г-н Атанас Костадинов, заместник министър на околната среда и водите и г-н Петър Кънев, председател на комисията по икономическата политика и иновациите в LI Народно събрания. Ключов говорител беше г-н Юлиан Попов, а г-н Ивайло Найденов, изпълнителен директор на БФИЕК, представи на кратко предварителните резултати от анализа.
