Властта и бизнесът се събират днес на Осмата национална дискусия „Да! На българската икономика“, за да обсъдят стратегическите теми – растеж и стабилност, финансови политики, инвестиции, експорт. Вестник „Стандарт“ даде думата на работодателите и предприемачите, за да поставят своите проблеми, на които заедно ще търсим решение.Бюджетът трябва да плати за неправилните решения
В гардероба има още много скелети, да спрем с безсмислените проекти
Константин Стаменов, председател на УС на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК)
Ние от БФИЕК винаги се обявяваме против разхищенията в енергетиката, защото те влизат в сметките на всички потребители. Не искам да хваля настоящото правителство, но то наистина направи доста промени в сектор „Енергетика“ – измерване на топлинните товари на когенерациите, спазване на годишния лимит часове от ВЕИ, беше пусната Българската независима енергийна борса (БНЕБ), започва сондиране за природен газ в Черно море, програмата за саниране на жилищата и т.н. – така че бяха свършени много неща. Ние продължаваме да настояваме да се работи за намаляване на разходите в енергетиката, да няма безсмислени проекти, за които после ще плащаме всички потребители, тъй като, образно казано, в енергийния гардероб има още много скелети и когато и да го отвориш, изпада някой от тях. В публичното пространство се твърди, че и футболният клуб „Берое“ е един от тях. Лично аз не знам дали той все още се издържа от ТЕЦ „Марица-изток 2“, но знам, че централата е в много тежко състояние. Цените на БНЕБ са доста ниски, а нашата енергетика все още не се е приспособила да работи на пазарни принципи. Това означава централите или да намалят разходите си, за да слязат под пазарната цена на тока, или да затворят.
Редно е и да си зададем въпроса как ще се отрази на енергетиката ни и на цените на електроенергията предстоящото обявяване на решението на Парижкия арбитраж по делото с „Атомстройекспорт“ за АЕЦ „Белене“. Ние от БФИЕК настояваме грешните политики от миналото да не се плащат чрез цената на тока. Смятаме, че най-справедливо би било те да се поемат от бюджета, т.е. пак от данъците на хората и фирмите. След като обществото ни е допуснало да се случат такива грешни решения – то трябва и да плати за тях, смятаме ние от БФИЕК.
Държавата да връща ДДС от горивата на чужди превозвачи
Андрей Делчев, изпълнителен директор на Българската петролна и газова асоциация (БПГА)
На първата национална дискусия „Да! На българската икономика“ на 7 април 2015 г. БПГА постави пред кабинета за разрешаване няколко въпроса. В интерес на истината виждаме, че правителството прави усилия да ги разреши, но повечето все още са в процес на изпълнение.
1. Единият от въпросите беше за контрола на т.нар. ведомствени бензиностанции. Приета бе една наредба, но НАП няма капацитета да провежда ефективен контрол по изпълнението й. Така че има нормативен документ за вкарване на тези бензиностанции в светлия сектор на бизнеса, но те просто не се прилагат поради липса на административен капацитет в НАП.
2. В още по-голяма степен това важи за т.нар. „мобилни бензиностанции“, които, според нас, са един от каналите за реализация на дребно на контрабандните горива у нас. И това е така, тъй като върху тях дори няма как да бъде оказван никакъв контрол. Започнаха само някакви консултации в администрацията по уточняване на това кой какво да контролира, тъй като там никой не се занимаваше с това, докато ние от БПГА не поставихме проблема.
3. Следващият въпрос, който тогава поставихме пред кабинета, беше за изравняване на изискванията към всички търговци на горива и особено към видове складове – акцизни и митнически, но това не се случи и досега.
4. Имахме предложение и за възстановяване на ДДС на превозвачи от трети страни, които зареждат у нас, основно от Турция, което също не се случи. Това е необяснимо, тъй като връщането на ДДС ще вдигне оборотите не само на бизнеса, но и постъпленията в бюджета от акцизи и печалбата от това ще е много по-голяма в сравнение с върнатото ДДС. Защото сега камионите и автобусите „прескачат“ България транзит, без изобщо да зареждат.
Подготвяме ли „План Б“ за комплекса „Марица-изток“?
Проф. Атанас Тасев, енергиен експерт
1. Българската енергетика не може да се развива извън контекста на глобалните процеси, които стават все по-динамични. В тази връзка работи ли се по актуализацията на Енергийната стратегия на България в контекста на решенията на Конференцията за климата в Париж-2015 г. (COP 21)? Какво ще бъде мястото на атомната енергия в енергийния микс в следващите 20-30 години? Имаме ли „План-Б“ за комплекса „Марица-изток“ при драстичното намаляване на квотите за емисии СО2?
2. Газовият хъб „Балкан“ възможен ли е без газови доставки от Русия?
3. Проблемът с либерализацията на електроенергийния пазар. На път сме да компрометираме идеята за пълна либерализация, която на основата на конкуренцията винаги води до намаляване на цени и повишаване на качеството, при положение че „преференциалната“ енергетика е като „воденичен камък“. В тази връзка – каква е прогнозата за въвеждане в реално действие на модела за динамично определяне на добавката „задължение към обществото“ при пълна пазарна експозиция на цялата произвеждана ел. енергия в страната?
БФИЕК
Цялата статия можете да прочетете тук
