109 компании със сигнал до регулатора и искане да провери как ЕСО формира цените за недостиг и излишъкКомисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) проверява търговци на електрическа енергия за затваряне на позиции на балансиращия пазар. На този етап в регулатора е постъпил един сигнал, но заради големите обеми на системен недостиг през януари, от КЕВР са уверени, че това не е единствения такъв случай.
Проверката тече на фона на писмо, изпратено до КЕВР и Министерството на енергетиката относно екстремалните стойности на цените на балансиращата енергия за недостиг през последните месеци. В него се посочва, че трудностите на пазара и липсата на достатъчна прозрачност при начина на изчисляване на цените на балансиращата енергия създават усещане за манипулирането му.
То е подписано от 109 компании, участващи на балансиращия пазар, след форум по проблема, организиран от Сдружение „Хидроенергия“ и Асоциацията на производителите на екологична енергия. Сред подписалите писмото са още Асоциацията на търговците на електроенергия в България (АТЕБ), Асоциация свободен енергиен пазар (АСЕП), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Българската ветроенергийна асоциация, както и още 20 отделни компании.
КЕВР: Системният недостиг през януари е 150 MW на час
„Направихме проверката на цените за недостиг още преди сигналите да постъпят“, коментира за Publics.bg Пламен Младеновски, директор на Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ в КЕВР. „Веднага изисках информация от Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за начина на определяне на цените за всеки час. Проверката показва, че няма нищо притеснително, дори реалните цени са над 2 пъти по-високи от официално обявените от ЕСО, които са платими от участниците на балансиращия пазар. ЕСО има собствена методика за избягване на екстремни стойности. В резултат на това за януари ЕСО е загубил няколко милиона лева и на практика е най-засегнат от всички пазарни участници“, каза още Младеновски. (ЕСО не предостави отговори на въпросите на Publics.bg по темата.)
По думите му освен екстремалната ситуация, в която изпадна електроенергийната ни система през януари, друга причина за това цената за недостиг да премине 1000 лв. в някои часове е изкуственото поддържане от някои търговци на къси позиции. „Тоест, търговецът си слага един репер, който той си мисли, че ще е цената за недостиг – примерно 200-202 лв. и над тази цена просто не си купува енергия от борсата, където през януари цената достигна 300-350 лв. В резултат на това търговецът затваря графика си, но при изкуствено понижено потребление“, обясни Младеновски. И допълни: „В момента правим проверка за такива търговци. При нас има един сигнал, но гледайки общо системния недостиг, най-вероятно са повече. Системният недостиг е 150 MW на час, което е много висока стойност.“ „Това беше изключително опасно за системата и е също причина за високи цени“, категоричен е Младеновски.
Дали ще има и какви ще бъдат санкциите за такива участници на балансиращия пазар на този етап от КЕВР не коментираха. Това ще стане ясно след приключването на съответните проверки и след консултации с юристите, каза Пламен Младеновски.
Шест спешни мерки
109-те компании, част от организациите, подали сигнала до КЕВР и до Министерството на енергетиката обаче не са убедени, че всичко с изчисляването на цените на балансиращата енергия е както трябва. Причината за съмненията им, според писмото, е липсата на прозрачност какво точно включва ЕСО в разходите си за балансиране за всеки отделен час. Затова те настояват за спешна среща с регулатора и предлагат шест мерки.
Първата мярка е именно по въпроса за прозрачността. Те настояват КЕВР да изиска от ЕСО информация за начина на образуване на цените на балансиращата енергия за недостиг и за излишък през декември и януари. Както и за точни почасови стойности на ценообразуващите елементи от Методиката за определяне на цените на балансиращата електрическа енергия. Друга информация, която искат да получат участниците на балансиращия пазар е кои общо разходи са взети предвид и кои мощности са активирани/управлявани в часовете, когато разликата между цените на излишък и недостиг е над 5000 пъти.
Според изложените факти от тях през януари цената за недостиг на балансираща енергия е достигнала 1050 лв. за MWh, а в същото време цената за излишък е варирала между 0 и 30 лв. за MWh. Средната цена за недостиг е била 334,59 лв. за MWh, което е със 70 на сто по-висока стойност от средните цени за 2016 г. Средната цена за излишък е била 4,89 лв. за MWh, което е 60% под средните нива за миналата година.
Второто предложение на подписалите писмото отново е свързано с прозрачността. Според тях регулаторът трябва да изиска от ЕСО да публикува цялата изискуема информация за балансиране на централната информационна платформа за прозрачност на ENTSO-E, както и на сайта на преносния ни оператор.
Третата мярка, за която се настоява, е ЕСО да бъде стриктен по отношение на търговските участници, които не изпълняват своите задължения като координатори, не заплащат навреме дължимите суми на ЕСО/НЕК и допускат системни небаланси, надхвърлящи предоставеното обезпечение по силата на Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ). Както и по отношение на тези, които не отговарят на задълженията си по договорите за балансиране или нарушават забраната в ПТЕЕ за затваряне на открити позиции по търговски сделки в деня на договаряне.
Четвъртото предложение е за въвеждане на временна мярка за ограничаване на максималните нива на цените за небаланс във всеки час, така че да не се допускат екстремални стойности, считано още от февруари. Както и КЕВР да въведе фиксирана пределна крайна цена за недостиг.
Петото искане е за промяна на ПТЕЕ и на Методиката за определяна на цените на балансиращата енергия. Както и да се въведе нов прозрачен модел за ценнообразуване на балансиращия пазар, който да обвързва цените за недостиг и за излишък с цените на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Авторите на писмото са посочили, че такава практика има в редица развити европейски страни.
Извършването на регулаторен одит на ЕСО за декември 2016 г. и за януари, който да бъде фокусиран върху методите и практиките за ценообразуването на балансиращия пазар, както и на получените цени за всеки отделен час, е шестото предложение.
Гледни точки
Организирането на широк дискусионен форум относно цените на електроенергията на балансиращия пазар беше продиктувано от задълбочаването на проблема с липсата на прозрачност при определяне на цените за недостиг и излишък на балансиращия пазар, обясниха от Сдружение „Хидроенергия”. В контекста на енергийната стратегия на ЕК и предложените приоритетни мерки, целящи по-голяма прозрачност на европейския енергиен пазар и въвеждането на единни правила за балансиращите пазари на енергия, от съществено значение е да бъде извършен пълен и адекватен анализ на работата на балансиращия пазар на национално ниво, смятат от „Хидроенергия”. И апелират към предприемане на действия по създаване на нов прозрачен модел за ценообразуване, като един възможен подход е обвързване на цените за недостиг и излишък с цените на БНЕБ.
От АТЕБ коментираха пред Publics.bg, че са подкрепили писмото като цяло. Това, с което не са съгласни в него е обвързването на цените на балансиращия пазар с тези на БНЕБ, заради ниската ликвидност на борсата. Според тях високите цени на балансиращия пазар през януари не са неочаквани, но екстремалните им стойности от над 1000 лв. са плашещи. Това са натрупани проблеми, като причината за тях трябва да се търси в началото на енергийната верига, смятат от АТЕБ. Големият проблем сега ескалира, заради липсата на прозрачност и заради това, че някои търговци не са били благоразумни, добавиха от АТЕБ.
Основната критика на АСЕП също е свързана с липсата на прозрачност при формирането на цените на балансиращия пазар. От Асоциацията са поискали информация от ЕСО за формирането на цените през януари, но такава им е била отказана, след което са обжалвали отказа на ЕСО пред Административен съд София – град. Заради липсата на информация от АСЕП се съмняват, че високите цени за недостиг през януари може да се дължат на прехвърлянето на допълнителни разходи, натрупани по време на екстремалните условия през януари, изцяло към свободния пазар. Ние само можем да гадаем дали това така, защото нямаме информация, посочиха от АСЕП. По отношение на сигнала до КЕВР от АСЕП казаха, че според тях най-належащите мерки са осигуряването на пълна прозрачност при формирането на цените и провеждането на регулаторен одит на ЕСО. Останалите предложения според тях трябва да са обект на отделна дискусия на по-късен етап.
publics.bg
Цялата статия можете да прочетете тук
