Позиция на УС на БФИЕК във връзка с актуалните предложения за изменение на Закона за енергетиката и пълната либерализация на пазараУважаeми г-н Добрев,
Уважаеми народни представители, членове на Комисията по енергетика
На първо място бих искал да изразя високата оценка на Българската Федерация на Индустриалните Енергийни Консуматори (БФИЕК) за усилията, активната позиция и нормотворческа дейност на членовете на Комисията по енергетика в Народното събрание в подкрепа на процеса за либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ в България.
Предложенията разписани в ЗИД на ЗЕ са крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производители, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени. Принципно изразяваме подкрепа за представения законопроект.
Българската Федерация на Индустриалните Енергийни Консуматори участва активно в процеса на либерализация на пазарите на електроенергия и природен газ през последните 14 години от своето създаване. Индустриалните сектори, представени в БФИЕК, генерират над 23,7% от добавената стойност и над 25% от износа на Република България.
От името на организацията искам да насоча Вашето внимание към една от основните тема за БФИЕК в контекста на обсъжданията на ЗИД на ЗЕ:
ДЪРЖАВНИ ПОМОЩИ В СЕКТОР „ЕНЕРГЕТИКА“ Българската Федерация на Индустриалните Енергийни Консуматори настоява всякаква пазарна интервенция чрез предоставяне на държавна помощ на производителите на електроенергия да бъде прекратена или да бъде адресирана от държавния бюджет.
Принципен е въпросът за цената на определено политическо решение и/или политика. Цветните добавки към крайната цена на електроенергията по своята същност представляват косвен данък. Посредством цена Задължения към обществото те представляват интервенция, която изкривява работата на пазара и формирането на ценови нива на база търсене и предлагане, нещо към което и актуалните предложения за изменения в Закона за енергетиката се стремят. Нещо повече, тези непазарни интервенции поставят потребителите на електроенергия в неравностойно положение и водят до значително изкривяване на регионалния пазар.
При продължаване на настоящия подход за даване на държавни помощи на производители и прехвърлянето им към потребителите, настояваме за паралелна нотификация на облекчителните режими за индустрията. Подобна практика е налице в държави членки, които са водещи икономики на ЕС (за справка – State aid SA.35449 (2014/N) – United Kingdom Aid for indirect Carbon Price Floor costs ; State aid SA.36103 (2013/N) – Germany State aid for indirect CO2 costs (ETS) ; State Aid SA.42393 (2016/C) (ex 2015/N) – Germany – Reform of support for cogeneration in Germany; State Aid SA.38635 (2014/NN) – Italy – Reductions of the renewable and cogeneration surcharge for electro-intensive users in Italy).
Всички компоненти на цена „Задължения към обществото“, индиректните разходи за емисии на парникови газове в крайната цена на електроенергията и плащанията за сигурност на системата, добавките за кафява и зелена енергия трябва да бъдат адресирани с облекчителен режим към енергоинтензивните индустрии. Нещо повече – тази помощ трябва да бъде адаптирана съгласно предвиждания бъдещ модел за договори за премии, както и с оглед времевия хоризонт на новия модел. Както бе посочено по-горе в ЕС държавните помощи за генерацията вървят ръка за ръка с тези за базовата индустрия (потреблението). Това осигурява баланс за предприятията, които са част от стратегическата икономика и производство. България бе една от последните държави членки, които въведе механизъм за компенсация на енергоинтензивната индустрия за разходите от електроенергия произведена от ВЕИ. В тази връзка предлагаме конкретизиране на текстовете в Закона за енергетиката за Наредба за намаляване на тежестта на зелена, кафява енергия, невъзстановяеми разходи, индиректни емисии и плащания за сигурност, и очакваме дългосрочната визия по темата до и след 2020 година.
БФИЕК
